МЪДРАТА ЧУЧУЛИГА

В края на пролетта една чучулига си сви гнездо в нива с високо зелено жито.
Когато малките яйца се разпукаха и четири птиченца разтвориха човките си и записукаха, за чучулигата майка започнаха грижите. Тя всеки ден се издигаше във въздуха и ловко намираше храна за рожбите си, които я очакваха винаги изгладнели, като разтваряха малките си гърла.
Класовете вече бяха пожълтели, времето за жътва наближаваше, а малките чучулиги все още не умееха да хвърчат добре. Всяка заран, преди да отлети, майката чучулига поръчваше на малките си:„- Ако дойде стопанинът на нивата, слушайте внимателно какво ще каже, та после да ми го съобщите.
Един ден малките чучулиги, скрити сред живото, чуха стопанина да казва на синовете си:
Класовете са узрели. Какво чакаме, та не почваме да жънем? Хайде, идете при приятелите. Кажете им да си приготвят сърповете и утре призори да дойдат на нивата.
Когато чучулигата се завърна, завари рожбите си да плачат.
Да бягаме, мамо! – казаха те в един глас. – Утре рано ще дойдат приятелите на стопанина да жънат живото. Трябва да се спасяваме!
„Приятелите“ ли каза стопанинът? Тогава има време! – каза мъдрата чучулига. – Ето ви вечерята, деца мои! Яжте и не се бойте!
Призори жетварите не дойдоха. Ала по-късно дойде стопанинът на нивата заедно със синовете си и като минаваше край гнездото на чучулигите, каза:
Приятелите още спят, а? Чудно! За всеки случай, деца мои, изтичайте да кажете на роднините да дойдат на нивата със сърповете си утре призори…
Да бягаме веднага, мамичко! – извикаха малките чучулиги, когато забелязаха във въздуха майка си, която се приближаваше. – Стопанинът каза, че утре заранта ще дойдат всичките му роднини да жънат житото.
Щом е казал „роднините“, има още време – отвърна мъдрата чучулига.
Наистина и на другия ден никой не дойде на нивата.
Но вечерта малките чучулиги съобщиха на майка си, че стопанинът, като видял, че е безполезно да се надява на чужда помощ, решил да се погрижи за жътвата заедно със синовете си.
О, мамичко, да бягаме! Утре призори ще дойдат със сърповете!
Тоя път наистина няма време за губене! – извика чучулигата.
Младото семейство напусна бързо гнездото, скрито сред житото. Малките прехвръкваха насам-натам неуверено: повдигаха се малко и веднага падаха на земята, за да се повдигнат отново, като писукаха от страх. Майката ги насърчаваше, като пиукаше и махаше криле.
И добре направиха. На другия ден бе ожънато всичкото жито.