МЛЕКАРКАТА И ГЪРНЕТО С МЛЯКО

С гърне мляко на глава Пиерета крачеше чевръсто и си тананикаше весело.
За да върви по-леко, тоя ден тя си беше облякла широка рокля и обула обувки без токове.
Градът не беше далече. Из пътя Пиерета си мислеше, че ще продаде бързо току-що издоеното мляко.
„С парите от млякото ще мога да купя яйца, може би стотина – пресмяташе девойката. – Ще насадя квачката, един ден яйцата ще се разпукат и от тях ще изскочат много пиленца… О, колко е хубаво да има човек толкова много пиленца! Колко е весело да ги гледаш как ходят по цял ден след квачката!
„Кло…кло…кло… – ще вика квачката. – Елате! Тук има зрънца ориз.“
А пиленцата: :Пиу, пиу, пиу… На мене, на мене, на мене!“
Колко приятно беше да мечтае човек в тая свежа утрин!
Млекарката пееше все по-весело и си мислеше: „Пиленцата ще пораснат и скоро ще напълня кокошарника, без да се охарча много. За човек, който живее като мене на село, не е трудно да отглежда пилета!
Ами ако дойде лисицата? Ах, разбойницата, навярно ще дойде да дебне кокошките ми, ала аз ще ги пазя добре и не ще й позволя да ги докосне.
Един ден ще продам най-тлъстите кокошки и ще си купя прасе. Какво хубаво прасе ще бъде то!“
Струваше й се, че вече го вижда: розово, мило, с навита опашчица. То смешно грухтеше, като се търкаляше върху сламата край обора!
Да, да, реших – тананикаше си Пиерета, – ще купя розовото прасе и ще го храня с жълъди и трици, за да стане тлъсто и дебело като бъчва! То все ще вика: „Грух, грух… гладно съм, гладно съм! Дай ми жълъди и трици!“
И вече почти няма да може да се движи, ще заприлича на планина от месо. Тогава ще е най-сгодно да го продам.
Ще го откарам на пазара с количката за зеленчук и всички ще искат да видят моето тлъсто прасе. После някой ще го отнесе у дома си, но първо ще трябва да ми даде цяла торбичка със звънтящи сребърни монети. Колко ли ще са парите? Кой знае? Във всеки случай много!
С парите в джоба аз ще се чувствам като важна дама. Ще вървя между сергиите на пазара и ще си мисля, само за едно: как да изхарча толкова много пари?
Възбудена и щастлива, Пиерета, без да усети, беше удължила крачката си. Нейната лека рокля се развяваше от вятъра, обувките й се движеха бързо и безшумно по прашния път.
Как да похарча толкова много пари? – промълви девойката. – Не е лесно да изхарчиш, както трябва, такава голяма сума. Ще трябва да внимавам да не ме измами някой мошеник.
В този миг от един обор край пътя долетя продължително мучене на крава.
Ха! – възкликна радостно Пиерета. – Вече знам какво ще купя с парите от прасето. Ще си купя крава, да, една хубава шарена крава, която ще ми дава много мляко! Но кравата не ми стига – искам и едно теленце. Кой може да ми попречи да изхарча всичките си пари и да си купя крава с теленце? Ще ги прибера в обора и всеки ден ще ги пускам да пасат в ливадата зад къщи.
Кравата ще върви бавничко и ще пасе трева край ямата, а теленцето ще тича и ще подскочи… О, колко хубаво ще бъде да го гледа човек как скача по ливадата!
И изпълнена с радост, Пиерета подскочи.
Гърнето падна сред пътя и се счупи.
Млякото се разля: то представляваше вече едно широко белезниково петно, което прахът попиваше малко по малко.
Сбогом, теленце, гдето обичаше да припкаш и скачаш по ливадата!
Сбогом, кротка шарена краво, която даваш хубаво мляко!
Сбогом, тлъста свиньо, жива планина от месо и сланина!
Сбогом, кокошки, гордост за стопанката!
Сбогом, прелестни и пиукащи пиленца!
Сбогом, яйчица!
Пиерета простена през сълзи:
Горкото ми гърне! Заедно с млякото изчезнаха и всичките ми въздушни кули! Какво ще кажат в чифлика, като ме видят, че се връщам с празни ръце?
Тя се боеше да не я мъмрят жестоко. Ала за нейно голямо учудване, след като изслушаха разказа й за станалото, всички прихнаха да се смеят.
А управителят на чифлика й каза:
Успокой се, Пиерета! В края на краищата всекиму се случва да сънува с отворени очи. Но по-добре е да внимаваме, за да не се стряскаме от хубавия сън.