Къщи и дворци

Отидох в старопиталището да видя един стар зидар. От много години не се бяхме виждали.
— Попътува ли? — попита ме той.
— Да, бях в Париж.
— Париж, а? И аз съм бил там преди много години. Строихме хубава къща точно на брега на Сена. Кой знае кой живее сега в нея. После къде беше?
— Бях в Америка.
— Америка, а? И аз съм бил там преди много години, кой знае преди колко. Бил съм в Ню Йорк, Буенос Айрес, Сан Паоло, Монтевидео, навсякъде строихме къщи и дворци и слагах знаме на покривите. В Австралия бил ли си?
— Не, още не съм бил.
— А аз съм бил. Тогава бях млад и още не зидах, но­сех кофата с вар и забърквах хоросан. Строяхме вила за един господин от ония места. Симпатичен господин. Спом­ням си, че веднъж ме попита как се готвят макарони и за­писваше всичко, каквото му казвах. В Берлин бил ли си?
— Не още.
— Ех, аз съм бил там, преди да се родиш. Хубави къщи строяхме, хубави и здрави къщи. Кой знае дали още са здрави. В Алжир бил ли си? А в Кайро, в Египет?
— Искам това лято да отида.
— Е, ще видиш навсякъде хубави къщи. Не ти се хваля, но моите стени винаги са били идеално прави и моите по­криви не пропускат капка вода.
— Кой знае колко къщи сте построили…
— Ех, има, не казвам, че няма, има някоя и друга по света.
— А вие имате ли си къща?
— Ех, от правене на къщи за другите останах си без къща. Нали виждаш, че съм в старопиталище? Тъй върви светът.
Да, тъй върви светът, ама не е справедливо.