Костенурката и Ревитакис

Имало едно време един рибар. Той бил вдовец, нямал деца. Живеел сам. Веднъж отишъл на риболов, но не уловил нито една риба. Само една костенурка попаднала в мрежата му. Рибарят си казал:
— Ех, това ми било късметът! Ще я занеса в къщи.
И рибарят занесъл костенурката у дома си.
Докато преди това къщата му била потънала в нечистотия, на другия ден, след като уловил костенурката, той заварил дома си изметен и много хубаво подреден. Бедният рибар се зачудил кой е сторил това.
Един ден донесъл в къщи риба. Когато на обед отишъл да запали огън, за да изпържи рибата и да се наяде, видял, че я нямало на пирона, на който я бил окачил.
— Брей! Досега котката никога не е изяждала рибата. Този път как е могла да я достигне?
Обърнал се и що да види в ъгъла. В тенджерата — варена риба, в една чиния — пържена, а в друга — печена. Гледа — къщата пак изметена и подредена и се учудил.
— Кой ли е този, който прави всичко това?!
На другия ден рибарят се скрил и видял, че от черупката на костенурката излиза една девойка с невиждана хубост. Щом излязла, той я хванал и казал:
— А-а-а-а! Значи ти шъташ в моята къща, без да знам?!
Рибарят счупил черупката на костенурката. Девойката останала при него и той се оженил за нея.
Царят на тази страна не бил женен. Той заповядал да дадат на всички девойки да извезат по едно було и казал, че която го извезе най-хубаво, тя ще му стане жена. Дали и на жената на рибаря едно було, понеже мислели, че му е дъщеря. А тя, без да разбере защо й го дават, седнала и извезала върху булото морето с рибите и корабите. Извезали своите була и другите девойки. Царят заповядал всички девойки в един и същ ден сами да му занесат булата си. Отишла и жената на рибаря.
Като я видял, царят просто загубил и ума, и дума от нейната красота. Видял и извезаното було. То било най-хубаво от всички. Царят поискал да я вземе за жена, но тя му отговорила, че е омъжена за един рибар.
— Тогава защо извеза булото? — попитал я царят.
— Не знаех защо си заповядал да го извеза. Аз го изработих, за да не прекърша царската ти дума.
— Кажи на мъжа си да дойде тук! — заповядал той.
— Твоя воля, царю-господарю — отговорила му тя. Отишла в къщи и обадила на мъжа си: „Иди при царя, че те вика“.
Бедният рибар отишъл при царя и го запитал:
— За какво ме викаш, царю-господарю?
— Тази жена не е за тебе. Или ще приготвиш такава голяма трапеза с риба, че да се нахрани цялата ми войска, или ще ти взема жената!
— Добре, царю-господарю — отвърнал рибарят.
Върнал се в къщи и се оплакал на жена си:
— Ах, жено, твоето було ни донесе беда! Царят ми заповяда или да нахраня някой ден цялата му войска с риба, или щял да те вземе от мен, защото, казва, не си била за мене.
— Царят да има да взема — рекла жена му. — Я иди веднага на мястото, където ме улови, повикай майка ми и й поискай малката тенджерка!
Рибарят отишъл край морето и извикал:
— Майко, покажи се, че искам нещо да ти кажа!
От морето веднага излязла една жена и му казала:
— Добре дошъл, зетко, добре дошъл. Какво искаш?
— Изпрати ме дъщеря ти да ми дадеш малката тенджерка.
— Добре, зетко — отговорила морската жена. Гмурнала се в морето и след малко му донесла една тенджерка.
Рибарят я взел и се върнал при жена си.
— Е, жено — рекъл, — ако сготвиш в тая тенджерка, то на мене само няма да стигне, та камо ли за войската на царя.
— Бъди спокоен, мъжо! Тази тенджерка може да нахрани десет пъти повече войска от царската. Ти иди да поканиш царя да дойде утре с войската си да ги нагостим!
Дигнал се рибарят, отишъл при царя и го поканил:
— Утре, царю-господарю, заповядайте и трапезата ще бъде готова!
На другия ден царят дошъл с войската си и всички седнали на една поляна. Със себе си водел трима души, за да поднасят яденето. Те отишли при рибаря и той им казал:
— Попитайте царя какво ядене иска най-напред!
Отишли те и попитали царя. Той заповядал да поднесат най-напред рибена супа.
Бръкнала жената на рибаря с лъжица в тенджерката и извади¬ла толкова хляб, колкото било нужно. След това извадила толкова чинии супа, колкото души брояла войската.
Като изяли супата, царят заповядал да донесат варена риба. Жената бръкнала пак с лъжицата в тенджерката и извадила за всички варена риба. След това царят поискал наред — риба с лук, пържена, печена, сготвена най-различно. И всички тия гозби излизали от тенджерката, докато цялата войска на царя се нахранила. Тогава той вдигнал войската си и заминал. И тъй рибарят отървал жена си.
След като се минало малко време, царят повикал пак рибаря при себе си и отново му казал:
— Тази жена не е за тебе. Или ще нахраниш утре цялата ми войска с грозде, или ще ти я взема!
А то било през януари.
— Добре, царю-господарю — отговорил рибарят и си отишъл.
Върнал се натъжен в къщи и разказал на жена си:
— Жено, царят ти е хвърлил око и прави и струва всичко, за да те вземе за жена. Сега ми е заповядал да нагостя цялата му войска с грозде.
— Бъди спокоен, мъжо! Аз няма да стана жена на царя, но тебе ще направя цар. Иди веднага при майка ми и й поискай една кошничка грозде!
Рибарят отишъл край морето и извикал:
— Майко, покажи се, че искам нещо да ти кажа! От морето излязла същата жена.
— Добре дошъл, зетко, добре дошъл. Какво искаш?
— Изпрати ме дъщеря ти да ми дадеш кошничка грозде.
— Ей сега, зетко — казала тя. Гмурнала се в морето и му донесла кошничка грозде.
В тази кошничка имало около ока грозде. Рибарят я занесъл на жена си и й рекъл:
— Това грозде на мене само няма да стигне.
— Бъди спокоен! Тази кошничка е вълшебна. Иди при царя и му кажи да дойде с войската си, за да се наядат всички с грозде!
Рибарят отишъл и поканил царя.
— Гроздето е готово! Заповядай с войската си!
На другия ден царят пристигнал с войската си и всички седнали пак на същата поляна. Хората на царя отивали до къщата на рибаря, вземали чиниите с гроздето, а жената на рибаря вадела грозде от кошничката, но тя не се изпразвала. Най-сетне войската се наяла и си заминала заедно с царя.
Рибарят казал на жена си:
— Спасихме се и днеска, жено. Да видим какво друго ще измисли нашият цар.
— Не бой се, мъжо! Щом съм с тебе, да не те е страх от нищо!
Минало се пак малко време и царят повикал отново рибаря.
— Тази жена не е за тебе. Тя е само за мене. Сега искам да ми доведеш един човек, който да е две педи висок, а брадата му да е три-педи дълга!
— Твоя воля, царю-господарю! — отговорил рибарят и си отишъл.
Върнал се при жена си и й казал:
— Сега вече, жено, загазихме. Царят иска да му заведа един човек, който да е две педи висок, а брадата му да бъде три педи дълга.
— Бъди спокоен, мъжо! И това ще нагласим. Аз имам един такъв брат. Иди при майка ми и я помоли да ти изпрати моя брат Ревитакис, за да люлее детето ни!
Рибарят огишъл край морето и извикал:
— Майко, покажи се, че искам нещо да ти кажа!
Морската жена пак се явила.
— Твоята дъщеря те моли — казал й рибарят — да изпратиш Ревитакис, за да люлее детето ни.
— Добре, зетко — отговорила тя и извикала: — Ревитакис, хайде да отидеш при сестра си да люлееш бебето й!
— Ще отида, майко. Почакай само да нахраня кокошките — обадил се Ревитакис от морето.
Като нахранил кокошките си, той се качил на един петел и излязъл над морето. Гледа рибарят — Ревитакис бил наистина две педи висок, а брадата му три педи дълга и се влачела по земята.
Рибарят поел напред, а Ревитакис на петела тръгнал след него. Стигнали в къщи.
— За какво ме викаш, сестро?
— Иди при царя да те види! После му извади очите и направи зет си цар!
— Добре, сестро — отвърнал Ревитакис.
Тръгнали пак — рибарят напред, а подир него Ревитакис на своя петел. Явили се пред царя.
— Какво ще заповядаш, царю-господарю? — попитал Ревитакис.
— Извиках те да те видя.
— Е, видя ли ме сега? — пак го запитал Ревитакис.
— Видях те — казал царят.
Тогава Ревитакис заповядал на своя петел:
— Я, петльо, скочи и извади очите на царя!
Подскочил петелът и изкълвал очите на царя. А от отровата на човката му царят умрял.
След това Ревитакис сложил на трона своя зет.
И така рибарят станал цар. Довел и жена си и тя станала царица. При тях заживял и Ревитакис и се разхождал по цял ден из двореца, яхнал своя петел.