Колко е прекрасно

Лао Дзъ всеки ден ходел рано сутрин на разходка. Придружавал го съседът му, но той знаел, че Лао Дзъ е човеК на мълчанието. Така че в течение на много години той го съпровождал в сутрешните разходки, но никога нищо не казвал. Веднъж на гости му бил човек, който също поискал да отиде на разходка с Лао Дзъ. Съседът казал:
"Не казвай нищо, тъй като Лао Дзъ иска да живее непосредствено. Нищо не казвай!"
Те излезли, а утрото било толкова прекрасно, толкова тихо, пеели птици. По навик гостът казал "Колко е прекрасно!" Само това и нищо друго за едночасовата разходка, но Лао Дзъ го погледнал, все едно е извършил грях.
Като се върнал у дома, на влизане Лао Дзъ казал на съседа си: "Никога повече не идвай! И никога не води още някого! Този човек изглежда много разговорлив. Утрото беше прекрасно, то беше толкова тихо. Този човек развали всичко."