"Не казвай нищо, тъй като Лао Дзъ иска да живее непосредствено. Нищо не казвай!"
Те излезли, а утрото било толкова прекрасно, толкова тихо, пеели птици. По навик гостът казал "Колко е прекрасно!" Само това и нищо друго за едночасовата разходка, но Лао Дзъ го погледнал, все едно е извършил грях.
Като се върнал у дома, на влизане Лао Дзъ казал на съседа си: "Никога повече не идвай! И никога не води още някого! Този човек изглежда много разговорлив. Утрото беше прекрасно, то беше толкова тихо. Този човек развали всичко."