Кокиче

23. КОКИЧЕ

Зима -ледена, студена,
а земята – заснежена.
Гледам аз – кокиче бяло
сред снега се е подало.
Чудно, как цветчето мило
твърдата земя пробило?
И защо ли ветровете
не пречупват стъбълцето
на това безстрашно цвете,
цъфнало сред снеговете?

Тъмни облаци се въсят
и със сняг земята ръсят.
Цветенцето ги подканя
да се върнат в океана.
Ветровете кротко стихват.
Небесата се усмихват.
Слънцето насред небето
ласкаво и топло свети,
а пък снежната постеля
заприличва на дантела.

Май че в зимата студена
нещо бързо се променя
дойде ли това мъниче –
бялото, добро кокиче.
Слънцето по-топло грее.
Ручеят по-звънко пее.
Панделки зелени бързат
дървесата да си връзват
и природата красива
ми изглежда тъй щастлива!