Кой е по-добър

Веднъж всички жизнени сили се събрали и започнали да спорят за това, коя от тях е по-добра.
-Аз съм по-добра! Аз съм по-добра! – казвала всяка. После отишли при баща си Праджапати и казали:
– Почтени, коя от нас е по-добра?
Той им отговорил:
-Тази от вас, след чието оттегляне тялото ще се окаже в най-лошо състояние.
Тогава Речта си отишла. След едногодишно отсъствие тя се върнала и казала:
– Как успяхте да преживеете без мен?
Те отговорили:
– Както живеят немите – не говорещи, но дишащи въздух, виждащи с очи, чуващи със слуха и мислещи с разума – така живяхме.
И Речта влязла в тялото.
Тогава си отишло Зрението. Върнало се след година и казало:
– Как успяхте да преживеете без мен?
Те отговорили:
– Както живеят слепите – не виждащи, но дишащи
въздух, говорещи с език, чуващи със слуха и мислещи с Разума – така живяхме.
И Зрението влязло в тялото.
Тогава си отишъл Слухът. Върнал се след година и казал:
– Как успяхте да преживеете без мен?
Те отговорили:
– Както живеят глухите – не чуващи, но дишащи въздух, говорещи с език, виждащи с очи и мислещи с разума -така живяхме.
И Слухът влязъл в тялото.
Тогава си отишъл Разумът. Върнал се след година и казал:
– Как успяхте да преживеете без мен?
Те отговорили:
-Както живеят децата-лишени от разум, но дишащи въздух, говорещи с език, виждащи с очи и чуващи с уши – така живяхме.
И Разумът влязъл в тялото.
След него Диханието решило да си тръгне. И подобно на превъзходен кон, който отскубва колчето, за което са завързани краката му, то изскубнало от тялото дру¬гите жизнени сили. Те се събрали около него и казали:
– Почтени, бъди наш господар. Ти си най-добрият сред нас. Не си отивай.