Имало едно време една зла жена. Тя измъчвала как ли не мъжа си, но той не можел нищо да направи. Веднъж, когато станало съвсем нетърпимо, той взел един чувал и казал на жена си:
— Хайде да отидем на полето и да съберем малко сух тор!
Жената тръгнала с мъжа си. Когато стигнали до един кладенец, мъжът казал:
— Я дай да те спусна в кладенеца, ще извадиш вода да се напием!
Тя се съгласила. Но щом спуснал жена си, мъжът веднага изтичал, намерил голяма плоча и захлупил с нея кладенеца. После се разтърсил наоколо, видял една змия и хвърлил и нея в кладенеца. Уловил след това един вълк и една мечка и хвърлил и тях след змията.
Жената извикала отвътре:
— Какво, да не мислиш, че така ще се отървеш от мене? Почакай малко, аз ще ти дам да разбереш, когато изляза!
— Животните няма да ти позволят да излезеш! — отвърнал мъжът отвън и спокойно се върнал в къщи.
Минала една неделя и той си рекъл:
«Я да отида аз при кладенеца и да разбера какво е станало с жена ми!»
Отишъл там, отместил плочата и чул силния вой на животните:
— Молим ти се, спаси ни от тази жена, мира нямаме от нея, до гроб ще има да помним доброто ти!
Спуснал мъжът въже, измъкнал поред змията, вълка и мечката и ги пуснал да вървят, накъдето им видят очите.
— Измъкни и мене, иначе зле ще си изпатиш! — извикала жена му.
— Да не си поумняла, та да те измъквам?
— Това не е твоя работа, казвам ти — измъкни ме!
Мъжът спуснал въжето и извадил жена си. Щом се намерила вън, тя още там, до кладенеца, се нахвърлила върху човека и добре го набила.
— Главата ти ще откъсна! Как така посмя да ме лишиш от домашното ми огнище!? Само да се върнем в къщи, още ще има да патиш! — разкрещяла се тя. Върнали се двамата в къщи. През нощта някой почукал на вратата. Мъжът отворил и видял вълка, който вкарал в стаята пет овце.
— Вземи тези овце като отплата за онова добро, което ми направи! — рекъл вълкът.
— Кой докара тук тези овце? — попитала жената.
— Вълкът, когото хвърлих в кладенеца при тебе — отговорил мъжът.
— Само да беше посмял да не ги докара! Прави го от страх пред мене! На следния ден пред дома им спряла камила, натоварена с какво ли не.
— Кой доведе камилата? — попитала жената.
— Мечката — отговорил мъжът.
— Личи си, че и мечката не е забравила какво си патеше от мене — рекла жената. — Виждаш ли как треперят дивите животни пред жена ти, само посмей след това да не ми се подчиняваш!
Мъжът решил да заколи камилата и овцете и да направи каварма, а товара на камилата дал на жена си.
Не след много царски глашатаи разнесли из улиците вестта: «Изчезнала е натоварена царска камила. Който я върне на царя, ще бъде награден. А у когото се намери — главата му ще вземат!»
Щом чула това, жената се върнала тичешком в къщи и рекла на мъжа си:
— Ти закла царската камила! Ще отида ей сега при царя и ще те обадя.
Хем ще получа награда, хем ще се отърва от тебе!
Ударил го на молба мъжът й:
— Не ме погубвай! Недей отива при царя!
Не го послушала жена му — отишла и разказала на царя:
— Така и така, моят мъж закла камилата и направи от месото й каварма, а вещите скри. Колко му казвах: не кради царското имущество, нo той не ме послуша.
Отишли царски хора, хванали мъжа и го хвърлили в тъмница. По заповед на царя трябвало до следната сутрин да му отсекат главата.
Щом се научила за нещастието, което сполетяло селянина, змията допълзяла до двореца, вмъкнала се в стаята, където лежал шестмесечният царски внук, и се увила около шията му. Като видяла змията, снахата на царя изпищяла и хукнала да бяга. Съобщили на царя. Той дошъл и замръзнал на мястото си от страх: било невъзможно да се убие змията, без да се жертвува и детето. Когато вестта за това достигнала до ушите на затворения в тъмницата селянин, той си помислил: «Това е моята змия — дошла е да ме спаси!»
— Идете и доложете на царя, че аз мога да махна змията от шията на детето така, че то да остане живо и здраво — рекъл човекът.
— Царят заповядал да заведат затворника при него. Ако махнеш змията от шията на моето внуче, ще получиш всичко, което пожелаеш — рекъл царят.
— Царю честити — отговорил човекът, — аз ще спася твоя внук, но ти ми обещай, че змията няма да пострада.
— Обещавам ти!
Приближил се човекът до царския внук, повдигнал полата на дрехата си, подложил я на змията и рекъл:
— Миличка, ти се оказа по-предана, отколкото жена ми. Слез от шията на детето!
Змията веднага освободила шията на детето, изпълзяла върху дрехата на човека и се свила на кълбо. Човекът я загърнал в дрехата си, изправил се пред царя и му я показал.
— Как успя да махнеш змията от шията на детето? — попитал го царят.
— Че аз не я махнах. Казах само, че тя е по-предана от жена ми, и змията сама освободи детето — отвърнал човекът.
— Ясно е, че тук се крие нещо. . . Я ми разкажи каква е работата! — заповядал царят.
— Ще ти разкажа, царю, ако ми позволиш най-напред да отида в полето и да пусна змията на свобода.
След като пуснал змията, човекът се върнал при царя, разказал му всичко за жена си и го попитал:
— Е, отговори ми сега, царю, имал ли съм право да кажа на змията, че тя е по-предана от жена ми?
— Имал си! — отговорил царят и заповядал да погубят жената, за да се отъвре мъжът й завинаги от нея.
Проверете също
ПЕПЕЛЯШКА
Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна …