Златното птиче

Един цар имал хубава градина. Сред градината расло златно дърво. То раждало златни ябълки. По пладне цъфтяло, вечер завързвало и нощем ябълките узрявали. Ала нещо идвало през нощта и ги изяждало.
Царят имал трима синове. Веднъж най-големият син се явил пред бащата и казал:
— Татко, искам да вардя нощес ябълките.
— Добре, синко — рекъл царят.
Като се мръкнало, синът отишъл при дървото. През нощта му се додрямало. Полегнал уж на шега. Но чак на заранта се събудил.
Става, гледа — няма ни една ябълка.
Другата вечер вторият царски син рекъл на баща си:
— Татко, тая нощ аз ще отида да вардя ябълката.
— Иди, синко — отговорил царят. — Дано я увардиш! Синът отишъл вечерта. Но и той заспал. Нищо не видял. Третата вечер най-малкият син се явил при царя и казал:
— Татко, тая нощ аз ще вардя ябълката. Бащата отговорил:
— Ех, иди, като искаш! Но и ти не ще я увардиш.
Най-малкият син отишъл в градината. За да не заспи, той порязал малкия си пръст и го вързал със сол, та да го боли. Посред нощ едно златно птиче, светло като слънце, долетяло право на дървото и захванало да яде ябълките. Царският син померил с лъка върху птичето. Пуснал стрелата. Птичето хвръкнало. От крилото му паднало само едно перце.
Синът занесъл перото на баща си и цялата стая светнала. Царят повикал другите си синове и рекъл:
— Щом перото е толкова хубаво, птичето трябва да е сто пъти по-хубаво! Искам да ми донесете самото птиче. Който го намери и ми го донесе, ще му дам половината царство.
Синовете тръгнали да дирят птичето… Вървели, що вървели, двамата по-големи братя взели да се карат на по-малкия брат:
— Не те искаме да вървиш с нас! Иди където щеш сам!
Малкият брат се отделил и тръгнал сам. По едно време из пътя се задал белобрад старец. Той срещнал най-напред двамата братя. Казал им:
— Добра среща, момчета! Къде отивате?
— Много ти трябва да питаш! — отвърнали сопнато двамата. Старецът си заминал. По-нататък срещнал малкия брат и му рекъл:
— Добра среща, момче! Къде отиваш?
— Добра стига, дядо! — рекло момчето.— Ела, поседни да си починем и да ти разкажа къде отивам.
Седнали. Момчето извадило из торбата ядене. Поканило дядото и му разказало къде отива.
Тогава старецът рекъл:
— Да не вървиш подир братята си! Те са лоши хора. По-нататък пътят се разделя. Ако братята ти идат из горния път, ти тръгни из долния. Ако тръгнат из долния, ти тръгни из горния. Аз ще се отбия тук на едно място. След малко ще те настигна и ще те заведа при златното птиче.
Момчето тръгнало. То гледало кой път ще хванат братята му. Те тръг¬нали из горния. То взело из долния.
Като повървяло малко, старецът го застигнал и му казал да легнат да поспят, че бил много уморен. Отбили се под едно дърво на сянка и легнали. Момчето наскоро заспало. Тогава старецът го взел на ръце и го занесъл много, много напред, оставил го и му извикал:
— Хайде, синко, ставай да вървим, че сме се успали!
Момчето станало. Но не познало, че не става оттам, дето били.
Тръгнали пак. Вървели, вървели и щом замръкнали, легнали да спят.
Момчето заспало. Старецът пак го взел и го занесъл много напред. Щом се зазорило, събудил го и пак тръгнали. Тъй вървели няколко дена. Най-после стигнали до града, дето било златното птиче. Изкачили се на висок хълм, отдето се виждал целият град, и старецът рекъл на момчето:
— Видиш ли ония високи къщи? Това са царските дворци. Там е златно¬то птиче. Като идеш, ще видиш голяма порта отворена. При портата има двама вардачи. Влез! Те няма да те видят. Оттам ще минеш през седемдесет и седем по-малки порти. При всяка порта има по един вардач. И те няма да те забележат. Като минеш и тия порти, ще влезеш при златното птиче. То седи в златна клетка, два пъти по-хубава от него. Вземи птичето, а клетката остави! Ако вземеш и клетката, ще те хванат. Хайде сега върви и помни какво ти поръчах!
Момчето отишло в града. Стигнало пред голямата порта на двореца. Влязло, без да го видят вардачите. Преминало и седемдесет и седем по-малки порти. Пак никой не го забелязал. Стигнало до златното птиче. То седяло в чудно хубава клетка. Момчето взело птичето и тръгнало да си върви. Ала се поспряло малко и си рекло: „Клетката е два пъти по-хубава от птичето. Защо да я оставя? Ще взема и нея, па каквото ще да става!"
Върнало се и я взело. Ала тъкмо да прекрачи прага на първата порта, вардачът го хванал и го завел при царя.
Царят, щом го видял, много се ядосал и му извикал сърдито:
— Ти какъв си, та искаш да ми откраднеш златното птиче?
Момчето казало, че; е царски син и разправило защо е дошло за птичето.
Царят, като чул това, рекъл му:
— Аз ще ти простя, ще ти дам птичето, ще ти дам и дъщеря си за жена, ако ми доведеш хвъркатия кон на най-прославения цар, който живее през девет царства в десето. Ако не ми го доведеш, ще те погубя!
Момчето излязло от палата и отишло право при стареца. Разказало му как взело клетката и как го хванали. Оплакало му се, че царят ще го погуби, ако не му доведе хвъркатия кон.
Старецът му рекъл:
— Лошо си направил, дето си взел клетката. Но и тоя път ще ти помогна.
Вървели, вървели — стигнали до царството на царя с хвъркатия кон. Старецът все носел момчето, когато заспивало. Като дошли край града, старецът завел момчето на един висок хълм и му рекъл:
— Видиш ли хе ония високи къщи? Това са царски дворци. Там е хвъркатият кон. Като идеш, ще видиш голяма порта отворена и при портата шестима вардачи. Ти влез! Те няма да те видят. Оттам ще минеш през деветдесет и девет по-малки порти, При тях има по двама вардачи, И те няма да те забележат. Като минеш край тия вардачи, ще влезеш при хвъркатия кон. Той е в златен обор. На главата му има оглавник, а края на оглавника държи човек, който лежи в яслата. Конят е оседлан със златно седло, украсено с безценни камъни, а на стената на обора е закачена още по-хубава юзда. Като влезеш, свали седлото и изхлузи оглавника от главата на коня, та да не усети човекът, дето е в яслата. После се качи на коня и карай право тук! Аз ще те чакам. Само да не се излъжеш да вземеш седлото или юздата. Щом ги вземеш, тозчас ще те хванат.
Момчето отишло в града и стигнало в двореца. Минало голямата порта. Преминало деветдесет и девет малки порти. Влязло в обора. Почнало да сваля седлото, ала то светело като слънце, та не му се сваляло. Но щом си спомнило, че ще го хванат, ако вземе седлото, свалило го. То не посмяло да побутне юздата. Изхлузило оглавника от главата на коня, яхнало го и хайде при стареца. Качил се и старецът на коня и полетели към царя със златното птиче.
Царят много се зарадвал, като видял хвъркатия кон. Той дал птичето на момчето и го сгодил за дъщеря си. Царят им дал много злато и дрехи. Подарил им и един пръстен, който светел като слънце. Момчето взело със себе си пръстена. Другите неща натоварило на няколко коли. Качили се младите и старецът в царската колесница и се упътили към царството на момко¬вия баща. Пътували, що пътували, старецът слязъл от колесницата, простил се с момчето и с царската дъщеря, па си отишъл.
Момчето подкарало колесницата. Стигнало до една гостоприемница. Като слезли, то видяло, че стопаните били неговите братя. Те разбрали, че не ще могат да намерят златното птиче, затова отворили гостоприемница, да търгуват, докато умре баща им.
Щом видели малкия си брат, познали го. Заприказвали се. Той им разказал как намерил златното птиче. После ги помолил да се върнат при баща си. По-големите братя се качили заедно в една кола, а малкият брат с цар¬ската дъщеря — в колесницата и тръгнали.
Из пътя двамата братя се надумали да свалят малкия си брат от колес-ницата, да му вземат златното птиче и да го вържат сред гората.
Речено-сторено. Свалили брат си от колесницата, взели му птичето и го вързали за едно дърво. А на царската дъщеря казали, че ще я убият, ако обади какво е видяла.
Качили се след това двамата по-големи братя при царската дъщеря в колесницата и отишли при баща си. Царят: много се зарадвал, като видял, че носят златното птиче. Той попитал за малкия им брат. Те казали, че се бил отделил от тях и не знаели къде е.
Не се минало дълго време, почнали да приготвят двореца за сватба — щели да женят най-големия брат за царската дъщеря. Ала тя била угрижена. Не искала да се омъжи.
Веднъж, както си седяла в стаята, нещо светнало като слънце. Тя отишла при прозореца и забелязала, че тази хубава светлина иде откъм готварницата. Дошло й тогава наум, че тъй хубаво светел пръстенът, който баща й дал . на нейния годеник. Тя се усетила, че той е жив и че е в двореца. И наистина най-малкият брат бил жив. Той стоял два дни и две нощи вързан за дървото. На третия ден го отвързало едно козарче. Тъй предрешен отишъл в двореца. Примолил се да го приберат за слуга в готварницата. И оттам той насочил пръстена към прозореца на царската дъщеря.
На другия ден братята пак рекли на царската дъщеря да се приготви за венчавка. Тя отговорила:
— Ако накарате всички хора, що са в града, да минат покрай мене и да ми кажат по една дума, ще се венчая.
Обадили на царя и той заповядал да викат из всички улици: „Утре всички хора от града да дойдат при двореца, та да минат край царската снаха. Всеки да й каже някоя дума. Който не излезе, ще бъде наказан!"
На заранта всички хора минали край царската снаха. Като се извървели, тя попитала:
— Има ли още някой да минава?
— Има още един слуга, но много е окъсан, та го не доведохме — отго¬ворили царските хора.
— Доведете и него — рекла царската дъщеря.
Щом се задал престореният слуга, тя го познала, припнала към него, хвърлила се на шията му и заплакала. Царят и всички, които били там, се зачудили. Но царската дъщеря завела момъка при царя и рекла:
— Царю честити, този е най-малкият ти син. Той намери златното птиче. Баща ми нему ме даде. Когато си идехме, намерихме по-големите ти синове, които бяха отворили гостоприемница. Поканихме ги да дойдат заедно с нас. Те тръгнаха. Но по пътя влязоха в нашата колесница, извлякоха най-малкия ти син и го вързаха о едно дърво в гората. А мене заплашиха, че ще ме убият, ако обадя що съм видяла.
Царят изслушал всичко. Много се ядосал и пропъдил далече двамата си синове. Той благословил малкия си син, оженил го за царската дъщеря и му дал половината царство. А като умрял, оставил му и другата половина.
Младият цар и хубавата царица царували дълги години. И народът в царството бил доволен и честит.