За монаха и земиндара

В едно селище имало индуистки манастир. Неговите монаси всеки ден ходели с чашки за милостиня, събирайки за храна.
Веднъж един монах, минавайки наблизо, видял земиндар, който жестоко биел един бедняк.
Светият човек, който имал много добро сърце, захпочнал да моли земиндара да престане. Земиндарът, заслепен от яростта си, незабавно се обърнал към монаха и излял върху него гнева си. Той го бил, докато онзи не паднал безчувствен на земята. Другият човек, виждайки в какво състояние лежи монахът, отишъл в манастира и разказал какво се е случило. Братята монаси ведна¬га дотърчали до мястото, където лежал светият човек. Те го вдигнали, пренесли го в манастира и го сложили в постеля.
Монахът дълго време останал в безсъзнание. Тъжни и съкрушени, братята го миели, поднасяли мляко към устата му, веели пред лицето му с ветрило и се стараели да го върнат към живота.
Постепенно светият човек дошъл в съзнание. Отворил очи и погледнал своите братя. Един от тях попитал на висок глас: "Господарю, разпознаваш ли човека, който ти дава мляко?" И светият отговорил със слаб глас: "Братко, който ме би, той ме и пои."