Дядо Трак и змеят

Едно време змейовете и юнаците ходели по земята между хора та. Те идвали и по седянките и си харесвали моми. Когато някоя мома щяла да седне на седянката при змея, казвала му. – Прибери си, змейо, опашката, да я не заседна! Всички змейове имали крила и опашки, били облечени с дрехи от люспи, които греели като слънце. Когато започнела някъде война, змейовете се изгубвали – отивали да се бият. В битката те били невидими, но на която страна помагали, тя и побеждавала.
Тези змейове се изгубили, като се изнамерил барутът: тогава излезли на света лукави хора, които взели да се бият не с юнащина, ами с хитрина. Когато бил останал само един змей да ходи по света, срещнал го един от тези хитри хора, комуто името било дядо Трак, и му казал:
– Змейо, като си толкова юнак, можеш ли да стиснеш камък, та да пусне вода? Аз мога!
Взели по един камък. Дядо Трак накарал змея да стиска най-напред. Змеят, колкото и да бил юнак, стискал камъка, на пясък го натрошил, но капка вода не капнала. Дядо Трак рекъл:
– Чакай сега и аз да стискам!
И като го стиснал, потекла бяла вода. Змеят не видял, че дядо Трак имал в ръката си прясно сирене вместо камък, и много се зачудил.
Подир това, като тръгнали, вървели, вървели и дошли до една зряла череша, натегнала от плодове. Змеят взел да ги бере и да яде.
Дядо Трак, като не можел да ги достигне от земята, въртял се наоколо и гледал. Змеят уловил черешата за върха и я огънал, за да стигне до плодовете и дядо Трак. След като се наял, той отпуснал върха и дядо Трак изхвърчал отвъд черешата.
– Какво правиш, побратиме? – попитал го змеят.
– Прескочих черешата, за да уловя онзи заек, дето бяга ей там!- отговорил дядо Трак.
Змеят му повярвал; всъщност, като го метнала черешата, дядо Трак паднал в една трънка и подплашил заека.
Подир това тръгнали пак да пътуват. Вървели, що вървели, дошли до една буйна гора и змеят огладнял.
– Хайде да заградим тая гора и да изловим всичкия дивеч в нея – рекъл той.
_ Хайде! – отговорил му дядо Трак.
Змеят взел да изскубва и да реди най-големите дървета на огра-дата си, а дядо Трак с клончета затулвал дупките, които оставали между големите дървета. Като заградили гората, змеят влязъл в нея и взел да лови мечки, вълци, лисици, сърни, зайци, диви кози и да ги трупа на куп, а дядо Трак изчезнал някъде. Змеят започнал да го вика; викал, викал и по едно време чул, че дядо Трак се обажда от много далече. Докато змеят запалил огън, дядо Трак се върнал и понесъл в пазвата си две сврачета, които още не можели добре да летят.
– Виждаш ли, аз ловя хвърковати! Не е юначество да ловиш онова, което ходи по земята, трудно е да хванеш това, което лети! – рекъл дядо Трак.
Седнали двамата край огъня под един голям явор. Змеят взел да дере уловените животни, а на дядо Трак казал:
– Иди пък ти донеси вода, побратиме!
Дядо Трак взел един казан и отишъл до извора, който бил твърде далеч. Той напълнил казана, но не можел дори да го повдигне. Какво да стори сега? Взел да копае бразда от извора към огъня. Змеят чакал, чакал и като видял, че дядо Трак не идва, отишъл да види какво става. Като дошъл до извора, видял го, че човърка с една клечка и прави вадичка.
– Помислих си, че един казан няма да стигне, затова реших да доведа цялата вода от извора – рекъл дядо Трак.
Змеят нарамил казана и го занесъл при огьня, а дядо Трак вървял подире му. Като сварили и опекли много месо, започнали да ядат. Змеят взел да яде по змейски, а дядо Трак вземал по-големи късове и като се загледа нанякъде змеят, хвърлял ги през рамото и вземал Други.
След вечерята започнало да се мръква и змеят поканил дядо Трак да пренощува у тях. Като отишли в пещерата на змея, постлали му отвън да спи. А змеят разказал на майка си какво видял от дядо Трак, и й казал, че дядото е по-юнак от него. Майка му го научила да убие госта си през нощта. Като приказвали това, дядо Трак ги чул, станал от леглото си, а на мястото си натрупал камъни и метнал върху тях завивката. Змеят послушал майка си, взел си най-тежкия боздуган и излязъл от пещерата. Като се приближил до постелката на дядо Трак, захванал да удря камъните с железния боздуган и дотолкова ги бил че станали на пясък. Подир това той рекъл на майка си:
– Мамо, наистина този човек беше по-юнак от мене! Като го удрях, той пускаше чак искри!
На сутринта, като се съмнало, дядо Трак влязъл в пещерата.
– А бе, ти откъде идваш? – смаял се змеят. – Аз нали те убих през нощта?
– Мен никой на света не може да ме убие, защото съм кален – отговорил дядо Трак.
Змеят и майка му се спогледали, като чули това.
– Като е така, хайде да калиш и моя син – рекла змейовата майка.
– Да го каля – казал дядо Трак, – но трябва да търпи.
– Ще търпя – отговорил му змеят, – само да стана такъв като тебе, да не може никой да ме убие!
– Щом е така, кипнете два големи казана с вода и ми пригответе една бъчва.
Майката и синът запалили огън, а като завряла водата, донесли и бъчвата. Тогава дядо Трак рекъл:
– Хайде сега влез в бъчвата, да сложа капака отгоре.
Змеят на драго сърце влязъл, затворил го добре дядо Трак, и през дупката за канелката взел да налива врялата вода отгоре му. Змеят взел да шава в бъчвата, а майка му викала:
– Търпи, синко, търпи, да се калиш добре!
Излял дядо Трак в бъчвата два казана вряла вода и казал на майка му:
– Нека стои до вечерта, че тогава ще го извадим.
След това дядо Трак си тръгнал за вкъщи. Змейова майка чакала, чакала и все поглеждала за дядо Трак, но той не идвал. Като взело да се мръква, тя отворила бъчвата и що да види! От врялата вода змеят се бил стопил.
Ето оттогава насам се изгубили съвсем змейовете от света. Тях пак ги има, но са невидими за хората