Добрият Ежко

П

о зелената полянка
Мечо, Зайо и Лисанка
тичат във ръце с балони,
а пък Вятърко ги гони.
Жълти, сини и червени –
те са като разгорени
пламъци от сухи клони…

Никога до днес балони
не е виждал във гората
малкият немирен Вятър.
Искаше да ги погали,
но погрешно го разбрали,
те се дърпаха далече,
като дърпаха и Мечо,
хванал на балонче края…

Тича подир Мечо Зайо,
а след Зайо и Лисанка.
В кръг те горската полянка
обикалят тичешката
със балончета в ръката.
Някакво хорце играят,
а какво и те не знаят,
но играят без насита
със балони над главите.

А готова е бедата,
ако палавият Вятър
скъса, да речем, кончето
на балона на Мечето
и по някаква си грешка
го подхвърли накъм Ежко.
Тъй жестоко ще се спука,
че ще стане за боклука.

Няма майстор, знаем ние,
повреден балон да шие.

Нищо, че е със бодлички,
Ежко е момче добричко –
щом видя на две-три стъпки
няколко големи гъбки,
мушна се под тях на сянката,
и спокойно на полянката
Мечо, Лиска, Зайо Байо
продължиха да играят
с шарените си балони.

Нека Вятърко ги гони!
Ежко може в това време
хубаво да си подреме.
Даже, в дрямката унесен,
той сънува сън чудесен –
че му дават жълта круша,
щото цял ден много слуша…

Стихна уморен Ветреца,
ала Зайо, Лиса, Меца,
продължиха да играят…

И това, деца, е краят!