www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ
Едно магаре остаряло и напуснало своя господар. По пътя срещнало куче, също избягало от господаря си, и му рекло:
Ще дойдеш ли с мене в Бремен? Ще се запишем в градския оркестър. Ти ще биеш барабана, а аз ще свиря на виолончело.
Кучето приело и поели заедно. Не след дълго срещнали котарак и го поканили да отиде с тях в Бремен и да постъпи в градския оркестър като цигулар. Котаракът измяукал в знак на съгласие и трите животни забързали за Бремен.
Край един замък те видели петел, който дерял гърло, и го попитали защо пее така силно:
Утре ще ме сложат в тенджерата – отговорил петелът, – та казвам сбогом на живота.
Тогава магарето му предложило:
- Не бъди глупав, тръгни с нас! Имаш прекрасен глас и ще можеш да пееш като солист в оркестъра на Бремен. Ние точно там отиваме.
Петелът, който не искал да влезе в тенджерата, скочил върху гърба на магарето и всички заедно продължили своя път. При залез слънце четиримата приятели взели да търсят подслон, за да прекарат нощта и така стигнали до една къща, в която се били разположили разбойници.
Магарето погледнало през прозореца и видяло наредена трапеза. Тъй като били гладни, те решили да прогонят бандитите.
Кучето се качило върху гърба на магарето, котаракът застанал на главата на кучето, а петелът кацнал на гърба на котарака; след това по даден знак започнали своя концерт: магарето ревяло, кучето лаело с цяло гърло, котаракът мяукал, а петелът цепел въздуха със звънливото си „ку-ку-ри-гу-у-у“.
При този шум разбойниците завикали:
- Призраци нападнаха къщата!
- После се измъкнали през вратата, побягнали колкото сили имали, много уплашени, с една грижа – да се отдалечат по-бързо от тази къща, в която те мислели, че са се заселили един милион отмъстителни призраци.
Четиримата приятели, след като се уверили, че разбойниците са надалеч, спокойно влезли в къщата и се наредили около масата щастливи и доволни.
Те се наяли до насита и потърсили местенце за спане, загасили светлината. Кучето се свило зад вратата, котаракът се сгушил край пепелта на огнището, петелът казнал на облегалката на стола, а магарето се настанило в един ъгъл на кухнята и заспало спокойно.
През това време разбойниците се събрали на съвет и главатарят решил да изпрати един от тях да провери дали призраците са още в къщата, тъй като тя тънела в мрак. Разбойникът, когото изпратили, приближил предпазливо до къщата и цял треперел от страх. Стигнал до вратата, дълго се ослушвал и тъй като не се чувал никакъв шум, влязъл в кухнята. Искал да запали газената лампа, приближил кибритената глечка до очите на котарака, които взел за въгленчета, но той изфучал насреща му.
Разбойникът нищо не виждал и попаднал на магарето. То го ритнало, та чак кожата му смъкнало. Тогава той изкрещял от страх и събудил петела. Петелът се разхвърчал насам-натам, кукуригайки силно.
Разбойникът изтичал до своя главатар и му казал: - Сега в къщата има вещици, които дращят, хапят и ритат. Ще бъде по-добре да се преместим другаде.
- Като чули това, разбойниците напуснали завинаги мястото и оставили къщата на четиримата добри другари, които се отказали от своето решение да стават музиканти и живели в къщата до края на живота си.
