Имала си една баба внуче. Мъничко, ала хитричко.
Един ден му се дояли ябълки, а кошницата била нависоко.
– Баба, била ли си мъничка?
– Била съм, бабиното. Който не е бил мъничък, не може да остарее.
– По-добре да не си била мъничка, че да не остаряваш.
– Ех, де да съм знаела, бабиното.
– Бабо, когато си била малка, играла ли си с топка?
– Играла съм.
– Бабко, вземи една ябълка от кошницата! Хвърли я като топка да си спомниш младите години.
Аз ще се мъча да я хвана. Ако не я уловя, ще се натърти. Не бива да се слага в кошницата.
Може да изгние. Ще повреди и другите ябълки. Ще я умия и ще я излапам.
– Ами, ако я хванеш? – пита бабата.
– Ако я хвана, направо ще я изям, да стана голям, та ябълките да си вземам сам.
Проверете също
Времето
В онази тиха нощ, когато небето бе по-дълбоко от всякога, а звездите сякаш шепнеха помежду …
ПЕПЕЛЯШКА
Живял някога благородник, на когото първата съпруга починала и той се оженил повторно за надменна …
ГРОЗНОТО ПАТЕНЦЕ
Когато и последното яйце в полога се излюпи, майка Патица остана с отворена човка: от …
БРЕМЕНСКИТЕ МУЗИКАНТИ
Едно магаре остаряло и напуснало своя господар. По пътя срещнало куче, също избягало от господаря …
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Имало едно време малко момиченце, което било много красиво. Майка му го обичала от все …
ЗИМЕН СЪН
Един зимен ден, кълвачът Чук-Чук кацна върху стъблото на високо зелено дърво и зачука по …
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ