Ангур, изум, инаб, стафил

На селска улица се събрали четирима: перс, турчин, арабин и грък. Те пътешествали заедно, стремейки се да достигнат някакво далечно място, но веднъж сред тях се разгорял спор за това, как да похарчат единствената монета, която им била останала.
– Аз искам да купим анзур, – казал персът.
– Аз искам изюм, – казал турчинът.
– Аз искам инаб, – казал арабинът.
– Не! – заявил гъркът. – Ще купим стафил. Наблизо минавал пътешественик, който знаел много езици. Той казал:
– Дайте ми тази монета и аз ще се постарая да удовлетворя желанието на всеки един от вас.
Първоначално те не искали да му вярват, но в края на краищата му дали монетата. Човекът отишъл до една сергия и купил четири чепки грозде.
– Ето го моят ангур, – казал персът.
-Точно на това аз казвам изюм, – казал турчинът.
– Донесли сте ми инаб, – казал арабинът.
– Не! – възкликнал гъркът. – На моят език това се нарича стафил.
Те си поделили гроздето и всеки от тях разбрал, че разногласията били възникнали единствено поради това, че не можели да се разберат.