Алиса Търкуланка

Това е историята на Алиса Търкуланка, която падала винаги и всякъде.
Дядото я търсел, за да я заведе в градината:
– Алиса! Къде си, Алиса?
– Тук съм, дядо.
– Къде тук?
– В будилника.
Да, от любопитство била отворила капачето на будилника, за да погледне, търкулнала се между зъбчатите колела и пружините и сега трябвало непрекъснато да скача от едно място на друго, за да не бъде смляна от механизмите, които тракали и правели «тик-так».
Друг път я търсел, за да й даде да закуси.
– Алиса! Къде си, Алиса?
– Тук съм, дядо.
– Къде тук?
– Точно тук, в бутилката. Жадна бях и паднах вътре.
И наистина тя била там, с усилие плувала, за да се задържи па повърхността. За щастие предишното лято в Сперлонга се била научила да плува жабешката.
– Почакай да те извадя.
Дядото пуснал едно въженце в бутилката, Алиса го сграбчила и пъргаво се изкачила по него. Тя била добра гимнастичка.
Друг път Алиса пак била изчезнала. Търсел я дядото, търсела я бабата, търсела я съседката, която идвала да чете постника на дядото, за да си спести четиридесет лири.
– Тежко ни, ако не я намерим, преди да се върнат от работа родителите й – мърморела бабата уплашена.
— Алиса! Алиса! Къде си?
Но този път Алиса не отговорила. Не можела да отговори.
Като надничала любопитно в кухненското чекмедже С покривките и салфетките паднала вътре и там заспала. Някой затворил чекмеджето, без да я забележи. Като се събудила, Алиса се намерила в тъмното, но не се уплашила: веднаж била паднала в един кран за вода, там пък да знаете колко е тъмно.
«Все ще трябва да наредят масата за вечеря — мис­лела си Алиса. — И тогава искат не искат ще отворят чек­меджето.»
Но никой не мислел за вечеря тъкмо защото не можели да намерят Алиса. Родителите и се били върнали от работа и се карали на дядото и на бабата:
— Ето, виждате ли колко я държите под око!
— Нашите деца не падаха в крановете на чешмите — протестирали старците. — По наше време падаха само от леглото и им излизаше по някоя цицина на главата.
Най-после Алиса се уморила да чака. Промъкнала се между покривките и започнала да чука с крак. «Тум, тум, тум».
— Тихо! — казал татко й. — Чувам, че някъде се чука.
«Тум, тум, тум» — обаждала ce Алиса.
Какви прегръдки, какви целувки, като я намерили! И Алиса се възползувала веднага, за да се търкулне в джоба на татковата си жилетка и когато я измъкнали оттам, тя вече била успяла да си нацапа цялото лице, защото си била играла с химикалката.
[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2610″]