Listen to this article

Чуй всички приказки

[jwplayer config=“Widget“ playlistid=“168″]

Може ли да се довериш на себе син

aЕдин брамин си вървял към къщи, носейки на рамо козленце, което се канел да принесе в жертва. На средата на пътя го видели мошеници и започнали да си говорят: "Би било добре днес да си хапнем това козленце."
След като скроили план, те избързали напред и тръгнали срещу брамина, като предварително се разделили така, че отначало той да срещне един, после – двама, а накрая – трима.
Първият казал на брамина: "Несъмнено, благочестиви, това куче притежава големи достойнства, след като го носиш на рамо. Сигурно то отлично гони дивеча!"
И като казал това, отминал.
"Какви ги говори този негодник? – помислил си браминът. Да нося на рамо куче? Как е възможно това?!"
Когато се изравнил със следващите двама мошеници, те го попитали: "Що за непотребно дело си замислил, брамине? ЖертВен шнур, четки, стомна за вода, свещен знак на челото, а на рамо – куче! Или може би то много добре гони зайци и глигани?"
И с тези думи отминали.
Тогава браминът решил да провери себе си, хвърлил козлето на земята и много внимателно проверил ушите му, рогата, опашката и т.н.
"Ама че глупаци! – помислил си той. – Да вземат коз¬ето за куче. Как е възможно?" Той пак метнал козлето на рамо и продължил.
В този момент го срещнали тримата и казали: "Внимавай, не ни докосвай, заобиколи? Защо ли? Защото ти само на знаци си свят, брамине, а В действителност явно си лоВец, след като ходиш с куче!"
Казали и отминали.
"КакВо става тук? – помислил си браминът. – След като толкоВа хора казват едно и също, значи това е истина. А и нерядко се срещат измамници, приели чужд облик. Ами ако това е ракшаса в кучешки облик? Да не вземе сега да приеме истинския си вид!"
И Вече, без да се съмнява В нищо, браминът хвърлил козлето на земята и от страх да не се наложи после да извършва изкупителен обред, побягнал, без да се обръща.
А мошениците изяли козлето.

На проповед

aПоканили Настрадин Ходжа да прочете проповед на жителите на съседното село. Той се качил на катедрата и казал:
– О, хора, знаете ли вие за какво ще ви говоря аз?
Няколко хулигани, решили да се позабавляват, извикали, че не знаят.
– В такъв случай – казал Ходжа с достойнство – засега ще се въздържа от опити да обучавам подобни невежи.
На следващата седмица старейшините на селото, след като получили уверенията на хулиганите за това, че повече няма да пречат на делото със своите забележки, пак поканили Настрадин да ги посети.
– О, хора! – отново започнал Ходжа. – Знаете ли вие за какво ще ви говоря?
Някои от тези, които Настрадин гледал особено свирепо, не знаели как да реагират на това и промълвили: "Да."
– В такъв случай нямам какво да ви кажа – рязко казал Настрадин и напуснал залата.
След настойчиви молби да направи още един опит Настрадин посетил селото още веднъж и отново се изправил пред събралите се.
– О, хора! Знаете ли вие за какво ще ви говоря?
Тъй като на всички се сторило, че Настрадин чака отговор, хората завикали: "Някои от нас знаят, а някои – не!"
– В такъв случай нека тези, които знаят, да разкажат за това на тези, които не знаят – казал Настрадин, като се наканил да си ходи.

Накрая ще дойдат тук

aВървял Настрадин Ходжа по улицата, някакъв човек му грабнал шапката и избягал. Ходжа разбрал, че няма да успее да хване крадеца. Без да мисли много, той се затичал към гробището, седнал на един камък и зачакал.
– Ходжа, този дето ти грабна шапката – казал един минувач, – побягна към пазара, ти защо дойде тук?
– Не се безпокой – отговорил Настрадин. – Където и да ходи – на пазара или на небето – накрая ще дойде тук.

Неизбежност

aВ източната част на града, в който се родил Буда, живяла една жена. Тя се родила по същото време като Буда и цял живот живяла, където живеел той. Тя не поискала среща с него и не желаела да го вижда. Когато Буда се приближавал до нея, тя правела всичко възможно, за да се скрие. Но веднъж се случило така, че нямало къде да се дене. Тогава закрила лицето си с ръце и – о, чудо! – Буда се появил между всичките й пръсти.

Нощ на покрива

aБило много горещо и Настрадин Ходжа спял на покрива. Като се събудил сутринта, видял, че вятърът е съборил дрехите му на двора.
– Жена – казала Настрадин, – благодари на Аллах, че през нощта спах гол. Ако бях с дрехи, щях да се пребия и ти щеше да останеш без мъж.

Огледалото

aНякога живял един човек. Той бил много беден, живеел в нищета, бил задлъжнял много, а нямало с какво да си върне дълговете. И тогава избягал. Добрал се до една пустиня и там намерил ковчеже със скъпоценности и чисто огледало. То лежало върху скъпоценностите, скривайки ги. Като видял това, беднякът много се зарадвал.
Вдигнал огледалото и видял в него човек. Изплашил се той и като долепил ръце в молитвен жест, казал: "Мислех, че ковчежето е празно, че в него няма нищо. Изведнъж се оказа, че в него се намирате вие, господарю! Не ми се сърдете!"

Отговорът на Дзьосю

aЕдин монах казал на Дзьосю:
– Аз току-що дойдох в манастира. Моля дайте ми напътствие.
Дзьосю попитал:
– Изяде ли си вече оризовата каша?
Монахът казал:
-Да.
-Тогава най-добре иди и си измий купичката – отговорил Дзьосю.

Пастирът и санясинът

aЕдин пастир видял човек, който седял в размишление под едно дърво. Той седнал до него и се опитал да се замисли, подражавайки му.
Започнал той да брои овните си и да претегля на ръка изгодата.
И двамата седели мълчаливо. Накрая пастирът попитал: "Господине, за какво мислиш ти?" Онзи казал: "За Бога."
Пастирът попитал: "Знаеш ли за какво си мислех аз?"
"Също за Бога."
"Грешиш, за изгодата от продажбата на руно."
"Истина е, също за Бога. Само че моят Бог няма нищо за продан, а твоят Бог трябва първо да отиде на пазара. Но може би той по пътя ще срещне разбойник, който ще му помогне да се обърне към това дърво."
Така говорел Гаутама.
Идете на пазара. Направете го по-скоро, за да се върнете.

Половин бутилка масло

aМайка дала на сина си празна бутилка и банкнота от десет рупии и го изпратила в бакалията за растително масло. Момчето отишло, напели му масло, но на връщане паднало и изпуснало бутилката. Докато я вдигне, половината се изляла. Като видяло, че бутилката е полупразна, плачейки се върнало при майка си:
– Ах, половината бутилка е изгубена! Половината бутилка е изгубена!
Момчето много се разстроило.
След известно време майката изпратила в бакалията другия си син пак с бутилка и с банкнота от десет рупии. И на него му налели масло, но и той на връщане паднал и изпуснал бутилката. Пак половината масло се изляло. Като вдигнало бутилката, момчето се върнало при майка си много доволно:
– Виж, мамо, аз съхраних половината бутилка! Тя падна и можеше да се счупи. Маслото започна да се излива, можеше и всичкото да се излее, а аз съхраних половината!
И двамата дошли при майка си в едно и също положение – с полупразна бутилка, но единият плачел за празната половина, а другият бил радостен за останалото в нея.
След известно време майката изпратила в бакалията третия си син с бутилка и с банкнота от десет рупии. На връщане той също паднал и изпуснал бутилката, като при това разлял половината масло. Вдигнал бутилката и отишъл при майка си, както и втория син – доволен:
– Мамо, съхраних половината бутилка!
Освен с оптимизъм той бил изпълнен и с реализъм. Помислил си: "Е, какво, половината масло се изля, но нали половината остана." И казал:
– Мамо, ще отида на пазара, ще поработя добре цял ден, ще заработя пет рупии и ще купя останалото масло. До вечерта бутилката ще е пълна!

Празнота

aВеднъж при монаха Джошу, за когото разправят, че започнал да изучава дзен на шестдесет години, получил озарение на осемдесет, а след това учил до сто и двадесет години, дошъл ученик с въпрос:
-Ако постигна празнота в ума си, какво да правя после?
– Изхвърли я – посъветвал го Джошу.
– Как мога да изхвърля това, което го няма? – настоявал ученикът.
-Ако не можеш, носи си я със себе си – нетърпеливо отговорил учителят.