Чуй всички приказки

Веднъж, вървеики по пътя в тъмна нощ, един дервиш чул вик за помощ, който идвал от дъното на изоставен сух кладенец.
– Какво се е случило? – извикал дервишът, като надникнал в кладенеца.
– Аз съм филолог-отговорил глас.- Като не намерих пътя в тъмнината, за нещастие пропаднах в тази дълбока яма и сега не мога да се измъкна оттук.
– Дръж се, приятелю, само да намеря стълба и въже – отговорил дервишът.
– Чакайте малко – извикал филологът, – вие се изразявате неграмотно, на всичко отгоре произношението ви за нищо не става. Много ви моля да ги поправите.
– Ако това е по-важно от техния смисъл, за вас ще е по-добре да постоите там, където се намирате сега, докато аз се науча да говоря правилно – отговорил дервишът и продължил по пътя си.

Веднъж Настрадин Ходжа сякъл дърва в гората, а в това време един вълк сдавил магарето му. Когато Ходжа се върнал, вълкът се втурнал да бяга. Някой вдигнал шум: „Стража, дръжте го!“ Ходжа отбелязал: „Ех, защо, човече, безсмислено викаш. Вълкът си е напълнил тумбака и сега му е трудно да се изкачва нагоре по планината. Пожали го!“

Веднъж при Буда дошъл човек много културен, много образован и много учен. И задал на Буда въпрос. Буда казал: "Разбира се. Само че не мога да отговоря направо сега." Човекът се учудил: "Защо не можете да отговорите? Зает ли сте, или нещо друго ви пречи?" Той бил много важен човек, добре известен в цялата страна и, разбира се, се почувствал обиден, че Буда е толкова зает и не може да му отдели малко време.
Буда казал: "Не, не е там работата. Имам достатъчно време, но сега вие няма да сте в състояние да възприемете отговора." "Какво имате предвид?" "Има три ти¬па слушатели – казал Буда. – Първият тип е като гърне, обърнато с дъното нагоре. Може да се отговаря, но нищо няма да влезе в него. Той е недостъпен.
Вторият тип слушатели е подобен на гърне с дупка на дъното. Той не е обърнат с дъното нагоре, намира се в правилно положение; всичко е, както трябва да бъде, но на дъното му има дупка. Затова изглежда, все едно се пълни, но това е само за миг. Рано или късно водата ще изтече и то отново ще се изпразни. Очевидно само на повърхността изглежда, че нещо влиза, но всъщност нищо не влиза, защото нищо не се задържа.
И накрая, има трети тип слушатели, които са като гърне, което не е обърнато с дъното нагоре и не е с пробито дъно, но което е пълно с отпадъци. Водата може да влезе в него, но в момента, в който влезе, веднага загнива.
Вие принадлежите към третия тип. Затова ми е трудно да ви отговоря направо сега. Вие сте пълен с отпадъци, тъй като сте толкова знаещ. Това, което не сте осъзнали, не сте познали – това са отпадъците."

Един демон решил да постави свят отшелник в безизходно положение. За това демонът похитил най-свещените предмети и ги поднесъл на отшелника с думите: "Ще приемеш ли от мен?" Демонът се надявал, че отшелникът няма да приеме даровете и по този начин ще предаде свещените предмети. Ако ги приеме, с това ще встъпи в сътрудничество с демон.
Когато този ужасен гост казал своето предложение, отшелникът не направил нито едното, нито другото. Той станал възмутен и с цялата сила на духа заповядал на демона да хвърли предметите на земята, с думите: "Тъмен дух, няма да удържиш тези предмети, ще си отидеш унищожен, защото моята повеля идва свише!"

Веднъж един ученик попитал дзенмайстора:
– Учителю, как се влиза в дао?
– Чуваш ли ромоленето на ручея? – с въпрос отговорил на въпроса майсторът.
– Да. И какво от това? – отново попитал ученикът.
– Това е пътят, за да се влезе.

Един монах попитал дзенучителя Тосу:
– Какво е Буда?
Тосу отговорил:
– Буда.
– Какво е дао?
 -Дао.
– Какво е дзен?
– Дзен.

Изучаването на човека включва в себе си три науки. Първата – това е науката на обикновеното знание; втората – на необичайните вътрешни състояния, често наричани екстаз; третата е много важна – това е науката на истинската реалност, за това, което лежи отвъд пределите на първите две.
Само реалното вътрешно знание носи знанието на науката на истинската реалност. Първите две науки само отразяват – всяка по своему, третата. Те са почти без-полезни без нея.
Да си представим кочияш. Той седи на капрата на колата и управлява коня, който тегли колата след себе си. Колата -това е интелектът, висшата форма, впределите на която ние се намираме, когато осъзнаваме своето съществуване и решаВаме какво да правим. Колата дава възможност на коня и на човека да действат. Това ние наричаме ташкил – Външна обвивка или формулировка.
Конят е движещата сила, той е енергията, наричана понякога емоционално състояние или друга сила. Той е необходим, за да приведе колата в движение. Човекът е онзи. който възприема по най-добрия начин целта и възможностите на ситуацията и насочва колата в даденото направление, за да достигне целта.
Всеки от трите елемента, взет поотделно, е способен да изпълни своите функции, при това достатъчно правилно. Общата функция обаче, която ние наричаме движение на колата, не може да се осъществи дотогава, докато действията на трите елемента не бъдат съгласувани по правилния начин.
Само човек – реалното аз, знае връзката между колата, коня и кочияша, а също така и как да свърже техните действия.
Велика работа според разбирането на суфите е знанието как да се комбинират функциите на трите елемента. Твърде много пътници, неподходящ кон и твърде лека или тежка кола – и резултатът няма да бъде постигнат.

Веднъж един от учениците решил да покаже на Настрадин Ходжа прекрасен езерен пейзаж, какъвто той не бил виждал никога.
– Каква красота! – възкликнал Настрадин. – Но само ако, само ако…
– Какво "само ако", Ходжа?
– Само ако не бяха напълнили тук с вода!

Един учен, но много стиснат евреин, дошъл веднъж при раби Авраам от Стратина и казал:
– Говори се, че ти, уважаеми раби, даваш на хората удивителни лекарства и умееш да изцеряваш. Дай и на мен лекарство, което да ме научи да се боя от Бога!
– Нямам лекарство за страх пред Бога – казал раби Авраам. – Но ако искаш, мога да ти дам лекарство, което ще ти помогне да обичаш Бога.
-Това искам още повече! – възкликнал ученият. – Моля те, дай ми го!
– Това лекарство – отговорил раби, – е любов към ближния.

На един глупак му се загубило магарето. Излязъл стопанинът на пътя и попитал един пътник:
– Не си ли виждал в планината моето живо същество?
– Какво е това живо същество и как се казва?
– А, как се казва, не знам.
-Дълъг е пътят, много и всякакви същества ходят по него, не знам за кого говориш – казал пътникът и заминал.
Когото и да питал глупакът, всички отговаряли така. Тогава той решил, след като не може да назове своето животно, поне да се опита да го изобрази. Взел в една ръка малко сено, а в другата – магарешки изпражнения и спрял следващия пътник.
– Кое животно яде това – показал глупакът сеното, – а това оставя след себе си? – и посочил изпражненията.
– Магарето – последвал отговор.
– Правилно, правилно, не си ли виждал магаре в еди си какъв цвят?
– Видях, ето там – посочил пътникът планините.
Така глупакът намерил своето магаре.