Царят с магарешките уши

Цар Троян имал магарешки уши, но ги криел под короната си. Никой не знаел, че негово
величество е клепоух. След всяко бръснене тозчас влизал царският палач и погубвал злополучния
бръснар, за да не разкаже никому за магарешките уши на царя. Два пъти седмично в двореца падали
бръснарски глави. Намалял броят на бръснарите в Трояновото царство. Дошъл редът и на едно голобрадо
бръснарче. То влязло в двореца разтреперано. Като обръснало царя и видяло ушите, момчето захванало
плахо да се озърта. Царят го попитал:

– Ти, момче, имаш ли други братя?

– Нямам – отвърнало бръснарчето, – едничък съм на мама.

– Щом си едничък, ще те пощадя, но дай дума, че никому няма да казваш какво си видял на главата ми.
Кажеш ли някому – загубен си!

Момчето се врекло, че ще мълчи, и си отишло. Прибрало се вкъщи живо и здраво, но оттогава на сетне
захванало да линее. Заприличало на суха вейка. Да го духнеш, ще падне. Тайната го мъчела.
Затъжила се неговата майка, като го гледала как се топи, и му рекла:

– Кажи ми , сине, каква болка имаш на сърцето си.

– Не мога, майко, ти каза, защото съм дал дума да мълча пред хората. Проговоря ли – свършено е с мене.

Тогава умната майка научила момчето си да иде в гората, да изкопае един дълбок трап, да се наведе
и три пъти да изговори онова, що му тежи на сърцето.

Както го научила майката – тъй сторило бръснарчето. Като изкопало трапа, то клекнало и до три пъти извикало:

– Цар Троян има магарешки уши!

– Царските уши са магарешки!

– Нашият цар е клепоух!

И заринало трапа.

Изведнъж му олекнало. Тръгнало си весело към дома.

Минало, що минало, и на мястото, където копало момчето, поникнала свирчовина.
Веднъж селските воловарчета видели свирчовината, отсекли си пръчки, направили си свирки и ги надули.
Тогава свирките заговорили с човешки гласове:

– Цар Троян има магарешки уши!

– Царските уши са магарешки!

– Нашият цар е клепоух!

Бре! До вечерта новината се разнесла по цялата страна. Узнал самият цар и заповядал да му доведат
бръснарчето. То му разправило какво се е случило. Тогава клепоухият сам си издялал една свирка,
надул я, чул думите й, па си рекъл:

– Няма вече полза от криене.

И си открил магарешките уши.