Умната мома

aИмало едно момче, което искало да се жени. То било много даровито и способно, та смятало да си намери мома умна и досетлива. И тръгнало да я търси. Минало през една гора. Видяло една баба, която събирала дръвца.
– Добър ден, бабо – поздравилo я момчето.
– Дал ти Бог добро, синко. Къде отиваш?
– Отивам да си търся щастието.
– Почакай, синко, заедно да вървим.
– Е, добре, бабо, ще чакам.
Бабата събрала дръвца и се натоварила. Тръгнали към селото.
– Бабо, ти ли мен ще носиш, или аз тебе? Какво ще избереш?
– Ех, синко, дървата ли да нося на рамо или тебе?
Момчето казало:
– Хайде, тогава, аз ще те нося до село. Старата все очаквала момчето да я вземе на рамо, все очаквала, докато стигнали селото. Понеже през всичкото време били на приказка, бабата не усетила, че носи дърва.
Когато дошли край село, момчето запитало:
– Бабо, къде има хан, да пренощувам?
– Тук няма хан – рекла бабата, – ела у дома да пренощуваш. Аз имам само една мома – как да е, ще се пренощува.
– Добре, бабо, ще дойда.
Дошли до къщата на бабата. Момата излязла да ги посрещне:
– Добре дошъл, юначе – поздравила го момата и попитала майка си кой е този юнак и откъде иде.
– От гората – отговорила бабата. – Тамо ме намери, когато събирах дръвца. Почака ме да натоваря дървата, та да тръгнем заедно.
Момата продължавала да разпитва:
– Майко, а какво ти говори пътем?
– Дъще моя, когато тръгнахме за село, попита ме: „Бабо, ти ли мен ще носиш, или аз тебе“.
– А ти що му рече, майко?
– Аз, дъще, му рекох: „Дали дървата да нося, или тебе?“ А той ми каза: „Хайде, бабо, аз тебе ще нося“. И тръгнахме на път. Тук да ме вземе, там да ме вземе, подхвана ме с разговор и не усетих, че нося дърва, докато се намерихме край селото.
Тогава момата казала на майка си:
– Мамо, думите, дето ти е казал, че той ще те носи, значат, че в сладък разговор по пътя не ще усетиш товара на рамо.
Бабата едва сега ги разбрала. Момата влязла вкъщи и почнала да приготвя вечеря. Сготвила, що дал Господ, и казала на майка си:
– Мамо, покани госта да вечеряме.
Като похапнали, момата им дала по малко вино. Момчето, като вдигало чашата, погледнало нагоре и рекло:
– Много добра е тази къща, но много нарядко майсторът е турил гредите.
– Истина е, че са нарядко, но са със злато обковани, – отговорила момата.
При тези думи момчето не могло да се стърпи и казало на бабата:
– Бабо, ще ме вземеш ли за зет?
Бабата на драго сърце се съгласила:
– Ох, сине, ти ни хареса, а ние още повече тебе. Аз съм сиромашка жена и не съм приготвила нищичко за момата.
– Дай ми момата – аз ще приготвя всичко.
– Ето ти момата, синко! Целувай ръка!
Момчето станало, целунало ръка като на тъща и казало:
– Утре се връщам у дома си. Ще изпратя по човек известие за деня на сватбата.
Като отишло момчето у дома си, подредило си работите за сватбата и пратило по слугата си за бабата една погача с дванайсет жълтици в нея; един петел, опечен на фурна и пълен мех с вино, вързан за устето. Всичко това натоварили на една ослица.
Момчето поръчало на слугата си:
– Ще отидеш в еди кое си село, при еди коя си баба, па ще й кажеш: „Господарят ми ти праща много здраве. Месечината е пълна. Годината има дванайсет месеца. Този, който вика нощем и денем, е цял. Козата е вързана за гушата, а сватбата ще стане други ден, в неделя“.
Слугата, докато стигнал до сред пътя, много се изморил. Той легнал и заспал. Като си поотпочинал, прияло му се. Па си рекъл: „Хайде да си похапна малко хляб“. И сладко-сладко изял половината погача. Изял и целия петел. Изпил и половината от виното.
След това станал и отишъл в селото. Като влязъл в къщата на бабата, казал:
– Добър ден, бабо! Ида от господаря си. Кланя се на тебе и на момата. Господарят ми заръча да ти кажа, че месечината е пълна. Годината има дванайсет месеца. Този, който вика нощем и денем, е цял, а козата е вързана за гушата. Сватбата ще стане в други ден, в неделя.
Когато момата видяла армаганите, веднага разбрала, че не са точно колкото са изпратени. Тя нахранила слугата и когато го изпратила при господаря му, поръчала да му каже:
„Много здраве от майката и момата. Месечината е преполовена. Годината има шест месеца. Този, който вика нощем и денем, никак го няма. Козата е вързана за гърба, но за угода на яребицата не изваждай очите на гарвана. Готови сме за сватбата“. Върнал се слугата и предал на господаря си думите на момата.
Момъкът веднага се досетил в какво се е провинил слугата. Но, за да угоди на умната и схватлива мома, той простил на глупавия и лаком слуга.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.