Удълженото одеало

В едно село живеели старец и старица. Живеели щастливо – малкото, което имали, им стигало и всеки според силите си се грижел за другия.
еднъж, когато наближавала студена зима, старецът само споменал, че нощем му става хладно и понеже завивката му била изтъняла, бабата веднага му ушила ново дебело одеяло от вълнен плат.
Обаче още първата сутрин, след като преспал с него, дядото се оплакал, че през нощта краката му се откривали и мръзнели.
– Лесна работа! – скокнала старицата и пъргаво се захванала да поправи одеялото. – След малко ще е готово.
Отрязала с голямата ножица едно парче от горния край и го зашила отдолу. После погледнала, премислила, отрязала още едно парче от горния край и също го пришила за долния. Тогава доволна казала на мъжа си:
– Сега вече, старче, няма да ти мръзнат краката.
Дядото отворил уста уж да попита нещо бабата, но не посмял. Само й благодарил за грижата и труда и преглътнал. Какво да каже, след като одеялото два пъти било удължавано.
А през студените зимни нощи краката му продължавали да мръзнат, точно както преди.