Home » ПРИКАЗКИ » Третият министър

Третият министър

aВеднъж се случило принцът с лошото си поведение да разгневи баща си. И толкова неделикатно постъпил той, толкова не по царски, че на бащата се наложило да го изгони от царството.
Царят мислел, че синът му ще се разкая, ще поиска прошка и ще се върне обратно. А принцът просто изчезнал. Дори не се опитал да потърси връзка с баща си. Човек можел да си помисли, че той само това е чакал – как да избяга от царството, как да избяга от двореца и от баща си. Той бродел близо до царството, влязъл в компанията на пияници, картоиграчи и проститутки – най-лошата паплач, която може да се намери. Заживял като един от тях. И не само това. Постепенно станал техен главатар.
Минали много години. Бащата остарявал все повече и повече, през цялото време се тревожел за благополучието на единствения си син. Усещайки приближаването на смъртта, изпратил един от най-мъдрите си министри да върне сина му обратно.
Министърът тръгнал в разкошна златна карета с много слуги. На известно разстояние от лагера на нехранимайковците била разпъната величествена златна палатка. Министърът изпратил вестоносец при принца, а той самият не си направил труда – останал извън лагера. Да влезе там, било под достойнството му. Нисш лагер – било немислимо да влезе в тази мръсна дупка, в която живеел принцът с тези пропаднали хора. Министърът се опитал да осъществи контакт, но общуването било невъзможно: разстоянието било твърде голямо. Така и нищо не се получило и той се върнал обратно.
Тогава изпратили друг, по-мъжествен царедворец. Той бил смел, разбрал причината за неуспеха на първия пратеник: първият министър не умеел да общува. И той постъпил иначе. Тръгнал облечен като човек от просто-людието и без слуги. Смесил се с тази компания. Станал един от тях и постепенно, малко по малко на самия него му харесала тяхната свобода. В двореца било като в затвор: никаква свобода. А тук всеки бил абсолютно свободен. Никой на никого не пречел, всеки разполагал сам със себе си.
Вторият министър също не изпълнил поръчението. Той самият не се върнал в двореца. Царят силно се обезпокоил. Изглеждало, че нищо не може да бъде направено. И се обърнал с молба към третия министър, не само мъжествен, но и мъдър. Това била последната му възможност.
Третият министър поискал тримесечен отпуск, за да се подготви. Едва тогава, не по-рано, щял да е готов да тръгне на път. Царят попитал: "Как се каниш да се готвиш?" Той отговорил: "Така, че да си спомням за себе си." Бил му даден тримесечен отпуск и той отишъл при майстор, за да постигне по-голяма пълнота на съзнанието. Да се държи като първия министър, било абсолютно безсмислено: общуването било невъзможно. Вторият постъпил по-добре, но също претърпял неуспех: не успял да съхрани себе си. Затова той казал на майстора: "Помогни ми да помня себе си и че съм дошъл от двореца, за да изпълня важно поръчение."
Три месеца минали в обучение. След това той тръгнал. Постъпил като втория – облякъл се като човек от простолюдието и отишъл при тях като пияница. Живял с цялата тази компания, като се преструвал на пияница, на картоиграч и даже че се е влюбил в проститутка. Но всичко това било само привидно – в действителност той действал. И постоянно, като подводно течение, питал себе си: "Кой съм аз? Защо съм дошъл тук? За какво?" Наблюдавал себе си. Той бил наблюдател. И постигнал това, което искал.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.