Терпентин

Веднъж Настрадин Ходжа се връщал от пазара към родното си място. Колкото и да подканял магарето, то едва се влачело. Тогава Ходжа го намазал с терпентин под опашката. Магарето хукнало като попарено. То не бягало, а летяло като птица.
Настрадин се убедил, че няма да може да го настигне и сам се намазал с терпентин… Като дошъл на себе си, видял, че вече е пристигнал и изведнъж разбрал, че работата е зле – няма да може да се спре. Той се затичал към двора си. Като влетял като луд, извикал на жена си:
-Жена, загивам! Дръж ме, че иначе ще разруша всички стени тук!
Жената се втурнала след него. Колкото и да тичала, не можела да го настигне. Накрая Настрадин извадил от джоба си кутийката с терпентин и я хвърлил на жена си:
– Жена, виждам, че и ти трябва да се намажеш с терпентин. Иначе няма да ме настигнеш…