Съкровището и пазителите

aПринц от блестящия дом на Абасидите, потомци на чичото на Пророка, водел скромен живот в Мосул, Ирак. Семейството му преживявало тежки времена и водело обичайния живот на трудещите се хора. Сред три поколения семейството укрепнало до такава степен, че принцът заемал положението на дребен търговец. Съгласно обичая, приет сред знатните араби, човек, който се кавал Дауд ел Абаси, наричали просто Дауд, син на Алтаф. Той прекарвал дните си на пазара, като продавал варива и треви, опитвайки се да закрепи материалното положение на семейството си. Това продължило няколко години, докато Дауд не се влюбил в дъщерята на богатия търговец Зубейда Ибнат Тавил. Тя много искала да се омъжи за него, но в семейството й имало обичай, че всеки претендент за зет трябвало да намери двойка от специално подбран от бащата камък, за да докаже твъдото си намерение и материалната си обезпеченост.
След предварителни преговори, когато на Дауд бил показан искрящ рубин, избран от бащата за изпитание на желаещите да получат дъщеря му, на сърцето на младия човек легнала мъка. Този скъпоценен камък бил не са-мо от най-чистата проба, но и размерът му и цветът били такива, че мините на Бадахшан не били виждали не-що подобно от хилядолетия…
Времето минавало и Дауд прехвърлил Всички
варианти, с помощта на които можел да набави парите, необходими дори само за да се опита да намери такъв камък Накрая научил от един бижутер, че има един-единствен шанс. Ако разпрати навред вест, като предложи на всеки, който намери нужния камък, не само дома си и всичко което притежава, но и четвърт от всяка пара, която той припечели до края на живота си, може би има възможност да бъде намерен такъв рубин.
Дауд разпратил такива писма. Ден след ден се разпространявала вестта за това, че се търси рубин с поразителна ценност, яркост и цветове. Към дома на тър¬говеца започнали да прииждат хора от всички страни, за да предложат нещо също толкова голямо. След три години търсене Дауд установил, че нито в арабските страни, нито в Аджим, нито в Ява, нито в Цейлон същес-твува такъв рубин, който макар и по нещо да може да се сравни с великолепието на камъка на бащата на невестата му.
Зубейда и Дауд били на границата на отчаянието. Из¬глеждало, че те никога няма да могат да се оженят, защото бащата на момичето вежливо отказвал да приеме каквото и да е, дори малко по-малко от съвършения чифт на неговия рубин.
Една вечер, когато Дауд седял в малката си градина, опитвайки се за хиляден път да измисли как да спечели Зубейда, видял, че до него стои висок изпит човек, с жезъл в ръка, с шапка на дервиш на главата и с чаша за подаяния, привързана към пояса.
– Мир вам, о, кралю мой! – казал Дауд традиционното приветствие, като станал на крака.
– Дауд Абаси, потомък на Корейш – казал странни¬кът. – Аз съм един от пазителите на съкровищата на Пророка и съм дошъл да ти помогна в твоята беда. Ти търсиш несравним рубин и аз ще ти дам такъв от съкровищата от твоето наследство, оставено за безопасност в ръцете на нашите пазители.
Дауд го погледнал и казал:
– Всички богатства, които бяха в съкровищниците на нашия дом, са изхарчени, продадени, пръснати преди столетия. Не ни е останало нищо освен името и ние дори него не ползваме от срах да не го обезчестим. Как може да съществува някакво съкровище, останало от моето наследство?
– Независимо от това съкровищата могат да съществуват именно защото не всички се оставят у дома в ръцете на хората – казал дервишът, – защото на първо място се крадат тези, за които е известно, че притежават нещо за крадене. Ако обаче този момент отсъства, крадците не знаят къде да гледат. Това е първата мярка за сигурност на пазителите.
Дауд си спомнил, че много дервиши имат репутация¬та на ексцентрични хора, затова казал:
– Кой ще остави безценни съкровища, такива като камъка на Тавил в ръцете на опърпан просяк? И кой просяк, облечен в парцали, ако му дадат такова нещо, ще се удържи да не го изхвърли или продаде и да изхарчи полученото в безумен пристъп на безумие.
Дервишът отговорил:
-Сине мой, това са именно онези мисли, които могат да се очакват от хората. Доколкото дервишите са окъсани, хората си въобразяват, че те искат дрехи. Ако чо¬век притежава рубин, хората си въобразяват, че той ще зо изхвърли, ако не е стиснат търговец. Твоите мисли са тъкмо това, което осигурява безопасност на тези съкровища.
-Тогава ме отведи там – казал Дауд, – за да мога да приключа със своите страхове и съмнения.
Дервишът вързал очите на Дауд, заповядал му да се облече като слепец и да яхне едно магаре, а след това няколко дни и нощи го водил незнайно къде. После върве¬ли пеша през планински хребет и когато накрая превръзката била свалена от очите на Дауд, той видял, че стои в съкровищница, където на каменни рафтове блестели и преливали в неизброимо количество невероятно разнообразни скъпоценни камъни. – Възможно ли е това да бъде съкровището на моите деди? Никога не съм чувал за нещо подобно даже от времената Карун ал Рашид – казал Дауд.
– Можеш да бъдеш уверен, че това е така – казал дервишът.- и освен това тази е единствената пещера, където се съхраняват скъпоценните камъни, от кои¬то можеш да избираш. Има още много такива пещери.
– И това е мое?
-Да, твое е.
– Тогава ще взема всичко това – казал Дауд, обладан от алчност при вида на тази гледка.
– Ти ще вземеш само това, за което си дошъл – казал дервишът, – защото си също толкова неподготвен за управлението на това богатство, както и твоите деди. Ако това не беше така, пазителите биха предали сък¬ровищата преди столетия.
Дауд избрал един-единствен рубин, който абсолютно съответствал на рубина на Тавил, и дервишът го откарал обратно у дома по същия начин, както го довел дотук. Дауд и Зубейда се оженили.
По този начин съкровищата на дома се връчват на истинските наследници винаги когато имат действителна нужда от тях.

Check Also

ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Имало едно време малко момиченце, което било много красиво. Майка му го обичала от все …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.