Старите хора


народна

Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора.

  • Каква полза от тях – казал той, – нито орат, нито жънат, нито дърва секат.
    Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях.
    Запретнали се царските палачи. Всичките стари хора минали под нож. Останал само един
    старец – баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй го
    укрил на тайно място и го хранел скришом, без да знае никой.
    Жестокият цар имал луд чер кон: ритал, хапел, скачал, хвърлял ездачите. Никой не можел да се
    приближи до него и да го укроти. В столицата живеела една лукава знахарка.
    Царят заповядал да я повикат в двореца и почнал да я разпитва как може да укроти лудия кон.
  • Как ли? – отговорила знахарката. – Заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък.
    Вържеш ли коня с въже от пясък, той ще стане кротък като овчица.
    Царят се почесал по тила и повикал болярите си.
  • Хей, боляри – викнал им той, – слушайте какво ще ви заповядам! Още утре да ми донесете едно
    въже от пясък. Ако дойдете в двореца без пясъчно въже, главите ви ще взема!
    Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало наум как може да се усуче въже от пясък.
    Между болярите бил и оня, който пощадил живота на баща си. Като се прибрал вкъщи омърлушен,
    старецът го попитал:
  • Защо си кахърен синко?
    Боляринът му разправил какво иска царят.
  • Туй ли е то всичко? Не бой се. Утре, като идете в двореца и царят рече: “ Къде е въжето?“ – ти му отговори:
    „Царю, готови сме да усучем въже от пясък, но не знаем какво трябва да бъде – дебело, тънко, жълто
    или червено, дай ни по-напред мостра.“
    На другия ден, като чул умния отговор, царят преклонил глава и казал:
  • Прави сте, трябва да ви дам мостра, но няма откъде да я взема.
    И царят простил живота на всички.
    Същото лято настанала голяма суша. Всичко живо изгоряло – и трева, и плод.
    Пресъхнали реките и кладенците. Житниците се опразнили. Не останало жито дори за семе.
    Уплашили се хората да не измрат от глад. Загрижил се и царят. Повикал пак болярите и им заповядал:
  • Каквото щете правете и струвайте, но утре , като дойдете, искам да ми кажете откъде да намерим
    жито за посев, инак главите ви ще взема.
    Тръгнали си болярите сломени – не е лесна работа да се намери жито. Скритият старец видял, че
    синът му се връща и този път омърлушен, и попитал какво се е случило.
  • Сега, тате – рекъл боляринът, – и ти не можеш ми помогна.
  • Защо?
  • Защото царят иска семе за посев, а никъде в страната няма жито.
  • Не бой се, синко. Утре, когато се явите пред царя, ти му кажи да заповяда на селяните да разровят
    всички мравуняци на царството. В мравуняците има много жито, събирано зрънце по зрънце от мравките.
    И наистина, щом селяните излезли по кърищата и разкопали мравуняците – намерили във всеки
    мравуняк по една торбичка едро зърно. Царят останал много учуден от находището и се обърнал към
    болярина, дето криел баща си. Попитал го:
  • Кажи ми, кой ти даде този мъдър съвет?
  • Не смея да кажа, господарю, защото ще ме погубиш.
  • Няма косъм да падне от главата ти, кажи!
    Тогава боляринът признал, че е укрил баща си и той го е научил какво да каже за пясъчното
    въже и де има скрито жито.
    Скоро излязъл нов закон: никой да не закача старите хора, а когато вървят по улиците – всеки да им сторва път.

Check Also

Торба жълтици

народна Един старец отишъл в гората за дърва. Намерил едно кухо дърво, размахал секирата и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.