Сред хората

aДърводелец-Кремък тръгнал за Ци и на завоя на пъ¬тя, до олтара на Земята, видял дъб, широк сто обхвата – толкова огромен, че зад него можело да се скрият хиляди бикове, високи като планина. На осемдесет лакътя от земята се възвисявала короната му с десетки толкова дебели клони, че всеки би стигнал за направата на лодка. Зяпачите се тълпели, все едно са на панаир, а Дърводелеца, без да спира и без да се обръща, подминал дървото.
Учениците, след като се нагледали на дъба, настигнали Дърводелеца и го попитали:
– Защо вие, Преждероденият, подминахте, без да спрете и даже не поискахте да погледнете? Ние за пръв път, откак ви следваме с брадва и секира, учителю, виждаме толкова прекрасен материал.
-Достатъчно! Замълчете! – отговорил Дърводелеца. – От него няма полза. Лодката, направена от него, ще потъне. Ковчегът и саркофагът бързо ще изгният, съдовете ще се разпаднат. Ако направиш порти или врата, от тях ще се лее сок, колоната червеи ще я проядат. Това дърво не става за строеж, негодно е за каквото и да било, затова живее толкова дълго.
Когато Дърводелеца-Кремък се върнал у дома, му се присънил дъбът от олтара.
– С какви дървета искаш да ме сравняваш? – попитал дъбът. – С тези, които отиват за украса, или с плодоносните? Ето глога и крушата, портокаловото дърво и имела. Веднага щом узреят плодовете им, ги обират, а докато ги берат, ги оскърбяват – големите клони ги чупят, малките – откъсват. Поради това, че са полезни, те страдат цял живот и загиват преждевременно, без да са доживели предвидения им от природата срок. Това се случва с всички, откак се е появил обичаят да се бру-лят плодовете. Ето защо аз отдавна се стремя да бъда безполезно. Едва не загинах, но сега постигнах своето. И това ми донесе огромна полза! Нима щях да порасна толкова високо, ако можех да послужа за нещо? Освен това ние и двамата с теб сме вещи. Нима може идна вещ да съди за другата? Не можеш ти, смъртният, безполезен човек, да разбереш безполезното дърво! Като се събудил, Дърводелеца-Кремък започнал да тълкува съня си, а учениците попитали: 
– Ако дъбът се е стремял да не донесе полза, защо тогава е пораснал до олтара?
– Не говорете! Замълчете! – отговорил Дърводелеца – Той е пораснал там, за да не го обиждат невежите Нима не биха го отсекли, ако не беше тук, до олтара на Земята? И все пак той живее дълго поради причина, различна от всички останали. Няма ли да се отдалечим от истината, измервайки го с обикновени мерки?

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.