Смъртта на Лао Дзъ

aКогато Лао Дзъ умрял, се явил Цин И да го оплаква. Три пъти надал вопъл и излязъл.
– Нима вие не бяхте приятел на нашия учител? – попитал един ученик.
– Бях – отговорил Цин И.
– И толкова малко плакахте?
– Да. Отначало си мислех, че там са неговите ученици, но сега разбрах, че не са. Когато влязох да се простя с него, там имаше старци, които плачеха над него, все едно оплакват роден син, и млади хора, които го оплакваха, все едно оплакват родната си майка. Всички те са се събрали, за да говорят за това, за което думите са излишни, да плачат там, където сълзите са излишни. Това означава бягство от природата, насилие над чувствата, забрава за законите на природата. В стари времена това се е наричало възмездие за отстъпление от природата.
Когато му е дошло времето, Учителят се е родил; дошъл е моментът да си иде – Учителят се е подчинил. Този, който спокойно следва времето и обстоятелствата, е недостъпен за радост и печал. В стари времена това се е наричало независимост от природата.
За ръцете, подготвящи съчките, настъпва предел. Но огънят се разгаря и е неведомо дали той има предел.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.