От всеки труд има полза

Секонъ бутетар иси файда – От всеки труд има полза

Прахалея и Барвале

Ромска приказка, авторизирана от Йосиф Нунев

Имало навремето двама братя – ромите ги знаели като Прахалея и Барвалея. Прахалея бил по-малкият брат и всички го знаели като много беден, но човечен ром. Ала по-големият все се големеел и макар да бил чорбаджия, всички странели от него заради алчността и безсърдечието му. Тъкмо поради това хората ги нарекли с тези имена.

Прахалея се трудил неуморно от ранни зори до късен мрак, но ставал все по-беден и беден. Минавали годините, а помощ не идвала отникъде и една вечер той рекъл на жена си:

– Жено, приготви ми торбата с хляба, че дълъг път ме чака. Реших заранта да тръгна и да издиря Господ. Ще го попитам защо такава участ ми е отредил, та поне да знам има ли свършване теглото.

Речено-сторено. Приготвила ромката торбата за из път и бедният човек рано-рано на другия ден потеглил. Вървял, вървял и по изгрев слънце стигнал до една река. А там деветима майстори градели мост. Като се поздравили с Прахалея, те го запитали накъде се е запътил толкова рано. Нали си бил чистосърдечен, ромът им разказал всичко. Тогава майсторите се спогледали и най-старият от тях рекъл:

– Ние сме деветима братя, пътнико! По цял ден строим неуморно, а през нощта мостът ни се срива до основи. И така всеки ден и всяка нощ, а времето минава – не успеем ли овреме, царят ще ни вземе главите. Та намериш ли Господ, направи добро – попитай го и за нас. Каквото и да е, ще го направим, за да си спасим живота.

Добрият ром обещал като намери Господ да попита и за тях и отново продължил по своя път. Вървял, вървял и когато слънцето било по средата на своя път стигнал до една стара и висока круша. Седнал под сянката й да си отдъхне и тя му проговорила с човешки глас:

– Добре си дошъл под сянката ми, пътниче! Накъде си се запътил?

Бедният човек разказал всичко. Нищичко не скрил от нея и като свършил, крушата също се заоплаквала:

– Добри приятелю! На сто години съм вече, а един плод не съм отгледала до днес. Ако можех да вървя и аз бих дошла с тебе. Затова те моля, като намериш Господ, попитай го и за мен. На всичко съм готова, само да не бъда яловица.

Обещал пътникът, че ще попита и за нея и пак продължил да върви. Вървял, вървял и вече било по тъмно, когато забелязал да мъждука светлинка. Свърнал към нея Прахалея и скоро се намерил пред мъничка къщурка. Без много да се замисля, почукал на вратата и не след дълго му отворил белобрад старец.

– Ако си дошъл с чисти помисли и добро сърце, добре си ми дошъл! Но ако идваш за лошо – върви си по пътя, пътниче! – рекъл старият човек и го поканил да влезе.

Прахалея сърдечно благодарил за гостоприемството и разказал всичко на белобрадия човек. Като свършил разказа си, старецът предложил:

– Хайде, момко, да похапнем и да легнем да се понаспим. Пък утре, като се събудим, ще му мислим за всичко.

Погледнал Прахалея малкото гърненце върху огъня и си помислил: „Това гърненце едва ли него ще нахрани, камо ли и двама ни“ и като поблагодарил, отказал вечерята. Старецът се престорил, че не чува и напълнил паниците догоре. Ококорил очи ромът, но тутакси се досетил при кого е попаднал и не посмял нищичко да пита. Като се наяли до насита, двамата легнали да спят.

На другия ден старецът сам признал, че е Господ и като се нахранили пак от същото гърненце, рекъл:

– Знам защо си дошъл при мене и ще ти помогна заради доброто ти сърце, Прахалея!

После го завел при две воденици – неговата и на богатия му брат. Барвалеевата воденица мелела безспир и водата в нея шуртяла като из ведро. А воденицата на Прахалея едвам-едвам скрибуцала и водата в нея била на пресъхване. Тогава Господ отбил вода от реката към вадата на малкия брат и неговата воденица весело затракала. Сърцето на Прахалея сякаш се преобърнало от радост, а върху раменете му като че ли поникнали криле. Станало му леко и приятно на душата.

Преди да го изпрати по обратния му път, Господ рекъл:

– Като стигнеш до крушата кажи й, че ще си роди плод тогава, когато ти даде онова, което крие в корените си. А стигнеш ли при деветимата братя, предай им, че в темелите на моста са заровени девет товара с жълтици. Отредил съм ги за теб и откараш ли си ги от там, мостът им ще спре да се руши.

Сбогували се двамата и ромът весело поел обратно. По обяд стигнал до яловата круша. Предал й божията заръка и ето че корените й изтикали пред пътника пълна делва с жълтици. Като прибрал парите си, добрият ром погледнал нагоре и какво да види: клоните на крушата пращяли от плодове. Разквасил Прахалея напуканите си от жажда устни и пак потеглил към дома си.

Вървял, вървял и привечер стигнал при деветимата братя. Предал и на тях думите на Господ и те изкопали деветте товара с жълтици. Сетне ги натоварили на девет мулета и изпратили спасителя си по живо и по здраво.

Завърнал се Прахалея у дома си с девет мулешки товара и торба, пълна с жълтици. Деветте товара раздал на бедните си братя, а за себе си оставил торбата, че да му се намират парици за черни дни. Така добрият ром се отблагодарил на Господ за добрината му и дълго, дълго се радвал на земните си дни. А скъперникът Барвалея се разболял от завист и си отишъл от този свят без никого да ощастливи.

И аз бях там, всичко видях и поуката за себе си оставих.

=======================================================

► Прахалея (ром.) – Прашния

Барвалея (ром.) – Богатия

Големея се – възгордявам се, отнасям се пренебрежително към останалите

яловица (бичхавутни) – безплодна

разквасил – натопил, напоил

Как е постъпил ромът спрямо деветимата братя и крушата? Подкрепете с изречения от текста.

Защо раздал деветте мулешки товара с жълтици на бедните си братя?

Защо богатият му брат си отишъл от този свят без никого да ощастливи?

Check Also

ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Имало едно време малко момиченце, което било много красиво. Майка му го обичала от все …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.