Орисаният брат

aЖивели някога в незнайно село две сирачета – Донка и по-големият й брат Петър. Момиченцето не било навър¬шило още годинка, когато майка им се поминала. Отишла си рано от тоя свят. Петър се грижил за малката си сестричка и бдял над нея – зло да не я сполети. Той знаел и книга да чете, и песни да пее – всичко му идело отръки да прави. Пораснали двамата. Донка била хубава мома за радост, а Петър силен, умен и работен! Гледали си къщата те като добри стопани, сговорчиви били и всички от селото им се радвали, все с добро ги посрещали. Един ден Петър
седнал на двора под крушата, зачел книга и заплакал. Видяла го сестра му, тъжно й станало и го попитала:
– Байно Петре, защо плачеш, като четеш в книгата, а не пееш, както друг път?
– Донке, сестро обична, как да пея, както пеех, когато съм орисан на хубав ден Великден да умра. Не ми е жално за мене, ала ми е голяма мъка за тебе. Как ще живееш саминка?
– Книгата ти е лъжовна, бате – опитала се да го успокои Донка. Грабнала я от ръцете му и я заключила дълбоко в раклата. Когато дошло Възкресение, Донка, нали е сестра грижовна, извадила от раклата новите им премени и рекла на брат си:
– Днес е Великден, братко, хайде на черква да идем, Възкресението да сварим.
– Ти иди, Донке, аз след теб ще дойда, ще те стигна по пътя – казал Петър.
Тръгнало момичето, но ни празникът в душата му бил празник, ни радостта му радост. Седяла Донка в черквата, слушала песнопенията, изпълвало й се сърцето с тържество, но все поглеждала към вратата тревожно, няма ли да се покаже брат й, да дойде и той да попее, както друг път в черквата пееше, да го послушат людете, да му се порадват в този тържествен ден – Възкресение Христово!
Свило се сърцето й от зла помисъл и бързо излязла от храма. Тичала тръпна сиротинката към дома им. Портата била заключена. Когато отворила с мъка вратата, намерила своя брат мъртъв. Горчиво заплакала Донка, плакала и Богу се молила – да се смили над нея, да не й отнема едничката радост в живота – милия й братец. Чул гласа й Господ. Събрал той ангелите и им заръчал да слязат долу на Земята и да видят защо плаче сирачето Донка.
– Ако й е братец загинал – поръчал им Господ – срещнете му душицата и му я върнете!
Литнали Ангелите и по пътя срещнали душата на Петър. Върнали му я, както им заръчал Господ. Събудил се момъкът, върнал се от оня свят и като видял сестра си да плаче, учудено я попитал:
– Защо ридаеш сестро? Та днес е Възкресение, голям празник е, Донке!
Прегърнали се братски двамата, Щастливи и радостни заедно тръгнали към трикатите хора на мегдана да поиграят и да попеят с хората, та да е празникът в душите им празник, а радостта – радост!

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.