Орачът

Веднъж Съвършеният се намирал в Магадха, в едно село. По това време петстотин плуга на брамина Казибхарадвага били впрегнати, тъй като било настъпило време за сеитба. Рано сутринта Съвършеният, като взел чашата си, тръгнал към мястото, където се трудел браминът Казибхарадвага. По това време той разделял храната. Съвършеният се приближил и застанал настрана. Браминът, като видял, че Съвършеният стои, сякаш проси подаяния, му казал:
– Аз, о, страннико, ора и сея. Като изора и посея, аз се храня. И ти, о страннико, би трябвало да ореш и се¬еш, и след като си изорал и посял, да се храниш.
– О, брамин, аз ора и сея, и като изора, и посея се храня.
– Само че не виждаме нито ярема, нито плуга на достопочтения Гаутама, не виждаме нито воловете му, нито сеялката.
– О, брамин, аз ора и сея, и като изора и посея се храня.
Тогава браминът се обърнал към Съвършения с думите:
-Ти се нарече орач, но никой не те е виждал да ореш. Кажи ни как и с какво ореш, разясни ни това.
И отговорил Съвършеният:
– Вярата е семето, покаянието – дъждът, разбирането – моят плуг и моят ярем, смирението – окът на моя плуг, разумът – юздите, дълбокото размишление – моята сеялка.
Аз пазя тялото си, внимавам за думите си, умерен съм в храната, аз знам истината и с нея плевя плевелите. Любовта е моето избавление, аскетизмът – моето Впрегатно животно. То ме носи към Нирвана, носи ме, без да се връща назад, без мъка по напуснатото място.
Когато е изорана моята нива, тя носи плодовете на безсмъртието. Като изореш тази нива, ще се избавиш от страданието.