Обувките на благочестивите хора

aДвама благочестиви и достойни души заедно влезли в джамията.
Първият събул обувките си и ги оставил до входа на джамията. Другият свалил своите и като ги сложил внимателно с подметките една към друга, влязъл вътре.
Това събитие предизвикало спор между другите благочестиви и достойни хора, които седели на входа. Те решили да изяснят кой от двамата е постъпил по-добре. "Човекът влезе в джамията бос, – казал един от тях, – така че не беше ли по-добре да остави обувките си зад вратата?" "Ние не отчитаме едно: той може да е взел обувките си, за да му напомнят те за свещеното място, за дължимото смирение" – възразил друг.
Когато тези души излезли след молитва, били обси¬пани от въпросите на околните, разделени на две партии.
Първият казал: "Аз оставих обувките си до вратата по много обичайна причина: ако някой беше поискал да ги открадне, той би имал възможност да се пребори със своето изкушение и по този начин да спечели заслуга.
Слушателите били възхитени от благородния начин на мислене на този човек, който толкова малко се грижел за своята собственост, отдавайки се на волята на случая.
В това време вторият обяснил на своите привърженици: "Аз взех обувките със себе си, защото, ако ги бях оставил на улицата, те биха могли да събудят съблазън 6 душата на някой човек. Този, който би се поддал на изкушението и ги беше откраднал, щеше да ме направи свой съучастник в този грях." Мъдростта и благородството на този човек предизвикали възторга на всички, които го слушали.
Но още един човек, който присъствал сред тях и който бил истински мъдрец, възкликнал:
– 0, слепци! Докато вие тук се предавате на възвишени чувства, като се развличате един друг с примери за благородство, се случи нещо реално.
– Какво се случи? – попитали всички като един.
– Никой не беше изкушен от обувките – продължил мъдрецът, – никой не беше освободен от изкушението на обувките. Предполагаемият грешник не мина покрай тях. Вместо това в джамията влезе друг човек. Той изобщо нямаше обувки, така че той не можеше нито да ги остави навън, нито да ги внесе вътре. Никой не забеляза поведението му. А той самият най-малко мислеше за това, какво впечатление прави на тези, които го гледат или не го гледат. Но е благодарна реалната му искреност, неговите молитви днес в тази джамия по най-непосредствен начин помогнаха на всички потенциални крадци, които или можеха да откраднат обувките, или можеха да се справят, като устоят пред изкушението.
Нима още не сте разбрали, че практиката на поведение, опиращо се на съзнанието, колкото и прекрасна да е сама за себе си, губи ценността си, когато разбереш за съществуването на истински мъдреци?

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.