Не в същия ритъм

Веднъж един учител бил в голям град и като се върнал, казал: "О, аз съм преизпълнен с радост, аз съм преизпълнен с радост! Това беше толкова забележително Възвишено, в присъствието на Възлюбения!" Тогава неговият ученик си помислил: "Там са били възлюбеният и възторгът; колко хубаво! Трябва да отида и да видя ще успея ли да ги намеря." Той пресякъл града, върнал се и казал: "Ужасно! Колко ужасен е светът! Сякаш всички са готови да си прегризат гърлата един на друг. Ето какво видях. Не чувствах нищо освен потиснатост, все едно режеха тялото ми на парченца." "Да – казал учителят. -Ти си прав." "Но обясни ми – казал ученикът – защо ти беше толкова възторжен, след като се върна, а аз се разкъсвам на парчета? Не мога да понеса това, толкова е ужасно." Учителят казал: "Ти не си вървял в същия ритъм, в който пресякох града аз."