Късметът на сиромаха

 

Тази приказка ни разказа Шериф Яшаров,от миллета в с. Ресен

Имало едно време един беден човек. Той имал много деца, голямо семейство. Бил толкова беден, че през деня едва изкарвал пари за хляб. Професията му била да плете въжета. Плетял при един богаташ и оня му давал пари колкото за един хляб. Мечтата му била да си отвори дюкянче за плетене на въжета, защото неговите въжета били най-хубавите и конкурирали другите.

Веднъж, както си правел въжета, край него минали двама приятели. Като го видели попитали го как живее, какво прави.

– Как да живея! Работя от сутрин до вечер, а едва изкарвам за прехрана, камо ли да спестя, та да си направи работилница за въжета.

Двамата приятели били богати и решили да му помогнат:

– Абе защо не му помогнем на тоя човек. – казали си те. – Я да се върнем и да му дадем една кесия жълтици – да си купи материал за въжета и да си направи работилница. Може да забогатее…

Върнали се те, дали му една кесия с жълтици и му казали:

– Слушай, човече, вземи тези жълтици, купи си материали, въжета, продай ги и се замогни – да можеш да изкарваш пари, да не живееш в нищета и да храниш семейството си.

Взел той кесията с жълтиците, благодарил им и се зачудил къде да ги скрие. Взел, че ги скрил в чалмата си. Като свършил, тръгнал си по пътя за вкъщи. На сутринта отделил една жълтица, сложил останалите в чалмата и тръгнал към пазара да си купува материали за въжета. Добре ама, спуснал се един орел и хоп, взел чалмата от главата му. С чалмата отишли и жълтиците. Викал той след орела, викал, ама файда никаква. Какво да прави човекът – върнал се вкъщи и отишъл пак при чорбаджията да му работи.

Минало се време и двамата приятели казали:

– Хайде сега да видим какво направи нашият приятел. Ех сега с тези жълтици може да си е направил работилница и да се е замогнал…

Добре, ама както вървели по пътя, намерили едно топче олово. Единият казал:

– Това е късмет. На пътя щом съм го намерил – късмет е. Я да си го сложа аз в джоба, че може да потрябва.

Стигнали те до човека. Гледат къщурката му все такава схлупена. А той – пак бос, с дочените дрехи плете въжета за богатите:

– Какво направи? Защо не правиш въжетата за тебе? Къде ти е стоката, работилницата?

– Остави се. Нали съм си беден – на беден кога му е вървяло. Взех една жълтица, а останалите ги скатах в чалмата си. На сутринта тръгнах за пазара, ама се спусна един орел – грабна чалмата и я отнесе.

– Брей, – казали хората, – този човек дали ни лъже?

Казали му:

– Повече пари няма да видиш.

Тъкмо си тръгвали, когато онзи приятел, дето вярвал в късмета, казал:

– Днес като идвахме намерих едно парче олово. Я да ти го дам – може да ти помогне с нещо. То е късмет – може да ти помогне.

Оставили му топчето с олово и тръгнали. Другият приятел казал:

– За какво му остави това топче олово? Той с цяла кесия жълтици нищо не направи, че с това ли?

– Може пък да му проработи късметът.

Вървели, вървели и се разделили. Минало се време и двамата приятели пак се събрали. Казали си:

– Какво ли прави нашият човек. Я да отидем да го видим.

Тръгнали. Вървели, вървели и стигнали до схлупената къщурка. Почукали на врата – нямало никой. Излезли съседите. Попитали ги двамата приятелите:

– Търсим този, дето плетеше въжета.

– О, той отдавна се изсели оттук.

– Как се изсели? Къде отиде?

– Той стана много богат. Взе си хубава къща и се премести в хубавия богаташки квартал.

Започнали двамата да се чудят и маят. Тръгнали те да го търсят в богаташкия квартал и накрая го намерили.

– Абе, Асане, какво стана с теб? Цяла кесия с жълтици ти давахме ти не забогатя, а сега?

– Какво да ви кажа, мили приятели. Нали ми дадохте онова топче олово. Аз имах една скъсана стара мрежа, едно серкме. Сложих оловното топче там. Заших скъсаното. Отидох със серкмето в морето, хвърлих мрежата и какво да видя – много риба вътре – пълно с риба. Напълних си чувалчето, отидох вкъщи и намерих в една риба един голям пръстен със скъпоценен камък. Отидох и го продадох на златарите. Той струваше много пари. Върнах се, купих си материали, купих си къща и си направих работилница. Сега произвеждам най-хубавите въжета. В целия град само моите въжета търсят – най-хубави и най-евтини.

Двамата приятели се заинтригували много от историята. А Асан, понеже видял, че не му вярват, им казал:

– Приятели, хайде да отидем и да потърсим какво е станало с онези жълтици, които ми дадохте. Хайде да отидем да намерим онзи орел, който ми задигна чалмата.

Качили се те високо в планината. Вървели, вървели, стигнали чак горе в планината, където орелът си бил направил гнездо за малките орленца. Като погледнали орелът бил направил чалмата на гнездо и излюпил орленцата си там.

– Хайде да проверим бързо дали жълтиците са още там преди орлицата да се е върнала – казал въжарят.

Бръкнали – какво да видят – жълтиците там. Преброили ги – 99. И тогава двамата приятели казали:

– Ти, Асане, си честен човек. Доказа, че е така.

Тогава онзи приятел, който намерил оловото, казал:

– Виждате ли, приятели, не са важни парите, а късметът. Колко пари му давахме на този човек – не забогатя, а забогатя от онова парче олово, дето го намерих на пътя.

========================================================

► кесия (киси) – торбичка за пари

файда – полза

схлупени (пхагярдé) – западнали, недостроени

Check Also

ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Имало едно време малко момиченце, което било много красиво. Майка му го обичала от все …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.