Корабът на дядо Ной

Едно време, когато дядо Ной пуснал от кораба си птиците, за да намерят суха земя, змията проводила комара да провери на кое животно кръвта е най-сладка.
Комарът послушал змията – кацнал на всички животни и се върнал. Тъкмо отворил уста да й каже, че човешката кръв е най-сладка лястовицата го клъвнала и му прекъснала езика. Змията се разгневила, че не чула отговора на въпроса си, спуснала се да налапа лястовицата, но тя политнала. Змията я уловила само за опашката и я отхапала по средата. Затова сега опашката на лястовицата прилича на разтворени ножици.
Дядо Ной много се ядосал на змията и посегнал да я хване, но тогава корабът ударил о земя. Всички изтичали да видят брега и змията се спасила от наказание.
Потопът отминал, водата спаднала и корабът заседнал на земята. Дядо Ной пуснал животните да си идат. Всички минали пред него и му се поклонили, а той се сбогувал с всяко от тях:
– Със здраве! – рекъл той на лъва. – Със здраве! – рекъл на мечката, на вълка, на елена, на коня, на вола, на овцата и на много, много други.
Дошъл ред да минат пред дядо Ной и тези животни, на които той не им знаел имената, дадени им от Адам. Първо минало магарето. Дядо Ной му рекъл:
– Хайде, иди си със здраве, магаре!
Като чули другите животни, че го кръстил с името магаре, започнали да му се присмиват и да му викат:
– Магаре, магаре, зър-р-р; магаре, магаре, зър-р-р, зър-р!
Магарето се засрамило и се разревало от обида. Животните се
умълчали, а като го видели да реве и да хвърля къчове, всички си тръгнали по своите работи. Плачейки и хлипайки, магарето обиколило кораба и пак дошло при Ной.
– Моля ти се, дядо Ной, смени ми името от магаре на заек, че сега всички ми се присмиват.
– Името заек вече е заето. Не го искай, защото ще ти пораснат ушите, та тогава ще видиш какво е срам.
– Но нали магарето е инат, запънало се и не отстъпвало. Не, искам името ми да е заек!
– Е, като не чуваш какво ти казвам – отвърнал му дядо Ной, – нека ушите ти станат заешки.
Още неизрекъл и на магарето му пораснали големи уши. То си тръгнало, но като го видели другите животни, пак започнали да му се присмиват и то повече отпреди. Магарето пак се разплакало и пак започнала да хвърля къчове.
Ето затова, оттогава досега, магарето реве, че дядо Ной го кръстил така, но от рева му полза няма. Магарето си остава магаре.