Истинска жертва

aСлед битката при Курукшетра петима братя Пандави направили голямо жертвоприношение и раздали много дарове на бедните. Всички много се удивявали на големината и богатството на жертвата, казвайки, че такова нещо досега не е било. В края на обреда обаче се появила малка мангуста. Половината й тяло било златно, а другата половина – тъмно. Тя започнала да се търкаля по пода в жертвената зала и казала на присъстващите:
– Вие лъжете, това не е жертва.
– Какво говориш, как така това не е жертва? Нима не знаеш колко пари и скъпоценности са раздадени на бедните и колко хора станаха богати и щастливи? Това е най-удивителната жертва, правена някога от човек.
Но мангустата казала:
– В едно селце живее беден брамин с жена си, сина си и невестата му. Те бяха много бедни, живееха от оскъдните дарове, донесени им за проповедите и за учението.
В тази страна три години поред цареше глад и бедният брамин страдаше повече откогато и да е. Семейството му гладувало вече няколко дни, когато най-накрая бащата донесъл малко брашно, което успял да намери. Той го разделил на четири части между членовете на семейството. Не успели да седнат на масата, когато някой почукал на вратата. Бащата отворил – на вратата стоял гостенин. В Индия гостът е свещен. Той се почитакато бог и с него се отнасят като с такъв. Затова бедният брамин казал:
– Влез, почитаеми, ние те приветстваме.
Сложил пред него своята част от храната. Гостът бързо я изял и казал:
– О, господине, ти ме уби, аз гладувам от десет дни итова малко количество храна само увеличи глада ми.
Тогава жената казала на мъжа си:
 – Дай му моята част от храната. Но мъжът отговорил:
– Не, няма да му я дам.
Жена му настояла с думите:
-Той е беден човек и наш дълг като домакини, е да се погрижим той да е сит. Сега, когато ти нямаш нищо повече, мое задължение като твоя жена е да му дам моята част.
И тя дала своята част на госта. Той изял каквото му дали и казал, че гладът продължава да го мъчи. Тогава синът казал:
– Вземи моята част; синът е длъжен да помага на баща си при изпълнение на дълга му.
Гостът изял и тази част, но гладът му отново не бил утолен. Тогава жената на сина му отстъпила своята част. Гостът се наситил и си тръгнал благославяйки ги. Същата нощ и четиримата умрели от глад.
Няколко прашинки от брашното паднаха на земята и когато аз се търкулнах по пода, станах наполовина златна, както виждате. Оттогава скитам по света, надявайки се да намеря друга такава жертва, но никъде не намирам, затова половината от тялото ми не е златна. Именно затова казвам, че вашата жертва не е жертва.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.