Евтиния работник

Имало едно време един богат и стиснат селянин. През усиления летен сезон той наемал жетвари, косачи и други работници, които трябвало да отговарят на две условия – много да се трудят, а да искат малко пари.
Скъперникът винаги дълго се пазарял и веднъж успял да намери надничар, съгласен за цял ден да получава само по една медна пара. Това бил здрав момък, с малко глуповат, но добродушен вид. Селянинът го завел у дома си, а на другата сутрин, след закуска, му казал:
– Нивата, на която те пращаме, е много далече и няма как да се връщаш за обяд…
– Ами дайте ми да се наобядвам сега! – прекъснал го момъкът.
Зарадван селянинът си помислил: „Значи този глупчо ще работи чак до довечера без прекъсване”. И ненадейно му хрумнало: „Защо ли не му дадем и вечерята, че да работи без прекъсване до среднощ!?”
Момъкът с апетит си изял обяда, след това вечерята, а когато налапал последния залък, селянинът го подканил:
– Хайде сега тръгвай за нивата!
– Къде? – учудил се работникът. – Кой ходи след вечеря на нивата? Хората щом се навечерят, лягат да спят. – Легнал и захъркал.
[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2631″]