Добрият ром

 

Тази приказка ни разказа Славка Янакиева, когато беше на 19 години. Тя е научила приказката от баба си Фиданка от град Стражица.

Живял някога в далечна страна един беден, но много добър ром. Той и съпругата му били толкова добри и благородни, че в цялата околия ги познавали. Кой от каквото имал нужда, винаги се обръщал към тях – за съвет, за някаква подкрепа и те винаги помагали с каквото могат.

Само един съсед не ги обичал, завиждал им. Той винаги се стремял да напакости, да ги наклевети пред другите, но не успявал, защото всички виждали, че те са добри и нямат лоши страни.

Един ден добрият ром отишъл в гората да сече дърва и застанал пред едно голямо старо дърво. Но му дожаляло и си казал:

– Това дърво е расло тук десетки години. Няма да го отсека аз, толкова други дървета има наоколо!

И взел да сече друго дърво. През това време задухал силен вятър. Вдигнала се голяма буря и старото дърво се катурнало. И какво да види човекът – под катурнатото дърво имало една голяма делва с жълтици. Ромът погледнал и си казал:

– Ако тези пари са мои, те сами ще дойдат при мене. Ако не са мои, нека Бог ги даде на този, за когото са предназначени.

И си тръгнал.

Върнал се вкъщи, разказал на жена си какво е станало. Ядосала се тя:

– Как можа да не вземеш парите, мъжо! Ти си ги намерил, не си ги крал! Как искаш сами да дойдат до вкъщи?

Но мъжът седнал пред печката, запалил си лулата и запушил спокойно.

– Когато Господ е решил нещо да стане, то винаги става! – казал той на жена си.

През същия ден лошият съсед тръгнал да следи рома. И когато добрият човекът бил в гората, съседът му също бил там. Спотайвал се и го наблюдавал, като търсел сгоден момент да му напакости.

Когато си тръгнал добрият човек, лошият му съсед отишъл при мястото, където било старото дърво и какво да види – цял рояк от оси. Жълтиците се били превърнали в оси.

– Ех, че късмет извадих! – зарадвал се съседът. – Сега ще взема тези оси, ще ги напълня и ще отида да ги пусна през комина на моя съсед! Дано да го изядат и да умре!

Взел той, събрал ги, напълнил ги и отишъл в къщата на добрия ром. Качил се на покрива и почнал да ги пуска през комина. Тe жужали, жужали, но като стигали до пода осите се превръщали в жълтици. Тогава добрият ром казал на жена си:

– Жено, аз какво ти казах! Ако било писано тези пари да са наши, те сами ще си дойдат. Ето, погледни, парите дойдоха!

Жената толкова се зарадвала, че надала олелия. Съседът отгоре помислил, че това са отчаяни писъци и щастлив се прибрал в дома си.

На сутринта лошият съсед очаквал, че ще има погребение, ще има плач и олелия… Но какво да види – добрият ром излязъл с усмивка навън и започнал да си върши обичайната работа.

– Ха, вие не сте ли мъртви? – запитал съседът. – Нощес чух голяма олелия във вашата къща!

– Не сме мъртви, съседе, не се безпокой! – рекъл ромът и разказал как намерил дървото, как намерил жълтиците и как те сами дошли при него. Съседът разбрал как стои работата, позеленял от яд и умял. А добрият ром си направил голяма къща, събрал децата си, живели те щастливо и винаги помагал на сиромасите.

========================================================

► наклевети (каляргяс лескоро алав) – набеди някого

напакости (кергяс кханилипе) – причинява пакост, беда

спотайва се (гаравел пес) – крие се, мълчи

олелия (чингар) – шум с викове, крясъци

сиромаси (чоре мануша) – бедни хора