Добрият Джилберто

Добрият Джилберто имал голямо желание да се учи и затова много внимавал какво казват големите. Веднаж чул една жена да казва:
— Гледайте Филомена колко много обича майка си: би й носила вода в ушите си.
Добрият Джилберто се замислил: «Прекрасни думи. Искам просто да ги науча наизуст».
Скоро след това майка му заръчала:
— Джилберто, иди да ми донесеш кофа вода от чеш­мата.
— Веднага, мамо — казал Джилберто. Но си мислел: «Искам да.покажа на мама колко я обичам. Вместо в кофа ще й донеса вода в ушите си.»
Отишъл на чешмата, подложил глава и напълнил с вода едното си ухо. Събрало се колкото напръстник и за, да занесе в къщи тази вода, Джилберто трябвало да ходи изкривен.
— Иде ли водата? —викала майка му, която искала да пере.
— Веднага, мамо — отговорил Джилберто задъхан. Но за да отговори, изправил глава и водата се изсипала от ухото му и се стекла по врата му. Изтичал отново на чеш­мата и напълнил другото си ухо: събирало и то колкото първото и добрият Джилберто трябвало да държи главата си изкривена на другата страна. Преди да стигне до къщи, водата пак се разляла.
— Иде ли водата — попитала майка му, вече ядосана.
«Може би ушите ми са много малки» —помислил си натъжен добрият Джилберто. Междувременно майка му била загубила търпение, помислила, че Джилберто се е заиграл на чешмата и му ударила два плесника, по един за всяко ухо. Горкият добър Джилберто!
Трябвало да се примири с плесниците и решил друг път да носи вода с кофа.
[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2625″]