Гарванът

aЖивеел в тундрата един гарван — стар и лаком.
А там в тундрата имало малко храна — само мъх и ягоди.
Летял веднъж гарванът, летял, но нищо не намерил. С празна гуша се върнал у дома си.
„Ще литна — помислил си гарванът — към морето. Там ще си намеря тлъста морска храна."
И ето че гарванът долетял до морето и кацнал на един камък. Морето било тихо, нито една вълна не се виждала.
Седял гарванът на камъка, чакал плячка.
Попаднал на един калкан. Но какво ядене има в един калкан? Сух — и очите му на една страна.
— Не те ща, кривчо — казал гарванът, — защото си много сух!
Гарванът претупал калкана и го хвърлил пак в морето.
Калканът паднал във водата. Морето се развълнувало.
Седял гарванът на камъка, чакал плячка. Попаднал на един тюлен. Млад тюлен, гърбът му пъстър, коремът — бял.
— Не те ща — рекъл гарванът, — много си млад, не си още натрупал тлъстина!
Гарванът утрепал тюлена и го бутнал с крак пак в морето. Тюленът паднал във водата. Морските вълни се надигнали още по-високо.
Седи гарванът на камъка, чака плячка.
Попаднал на един морж — стар морж, мустакат, двата му зъба — строшени.
— Не те ща — рекъл гарванът, — защото си много стар, месото ти е жилаво!
Гарванът утрепал стария морж и го блъснал пак в морето.
Моржът паднал във водата, а морето потъмняло, надигнали се вълни като планини. А гарванът все седял на камъка, чакал плячка.
Попаднал на един кит — голям, тлъст, на гърба му перка като корабно платно. Лежал китът — опашката му във водата, главата на брега, а устата отворена. Надникнал гарванът в устата на кита, а там всякаква риба, като в мрежа, препълнено.
— Виж, това е плячка за мене! — казал гарванът и скочил право в устата на кита. Наял се там с риба до насита, а най-голямата
риба, най-тлъстата треска, си взел за после. Сетне изскочил от устата, размахал криле и литнал към къщи в тундрата.
Литнал гарванът, но го посрещнала лисицата.
— Откъде носиш треската, Гарване?
Гарванът нищо не й отвърнал — сякаш не чувал.
— Зная те аз тебе, старо — рекла лисицата, — задигнал си от брега мъртва рибка и се радваш!
Гарванът се разсърдил и си разтворил клюна:
— Лъжеш, червенушо! Преди малко аз улових един жив кит.
Щом извикал това, треската паднала от клюна му.
Лиса подхванала треската и избягала.
„Нищо — помислил си гарванът, — в устата на кита има още много риба. Ще се наситя!"
Размахал криле и литнал назад към морето, а в морето вече ревяла буря. Китът се люлеел по вълните — опашката му във водата, главата му на брега, а устата отворена. Гарванът скочил право в устата на кита. А китът ударил с опашка по вълните, опънал перката на гърба си като платно, затворил си устата и отишъл в морето. Приказката свърши вече.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.