Въртележката в Чезенатико

aВеднъж в Чезенатико, на брега на морето, пристигнала една въртележка. Имала всичко на всичко шест коня и шест червени джипа, малко овехтели за децата с по-модерни вкусове. Човечето, което я въртяло, бутайки я с ръце, било дребно, мьршаво, мургаво и имало лице на човек, който яде веднъж на три дена. Изобщо не била кой знае каква въртележка, нo на децата изглеждала направена от шоколад, защото стояли все около нея и измисляли хитрости, за да се качат.
— Какво има в тая въртележка, мед ли? — си казвали майките. И предлагали на децата:
— Хайде да отидем да видим делфините в канала, хайде да отидем да седнем в онази сладкарница с люлеещи се пейки.
Къде ти: децата искали въртележката, та въртележката. Една вечер някакъв възрастен господин, след като настанил внука си в джипа, сам се качил на въртележката и седнал тъкмо на един дървен кон. Било му неудобно да седи там, защото краката му били дълги и стъпалата му докосвали дъските, смеел се. Но щом човечето започнало да върти въртележката, станало нещо чудно: възрастният господин се намерил в миг на височината на небостъргача в Чезенатико, конят му галопирал из въздуха, насочил муцуна право срещу облаците. Погледнал господинът надолу и видял цяла Романя, после цяла Италия, после цялата Земя, която се отдалечавала под копитата на кончето и скоро се превърнала в една синкава въртележка и се въртяла, въртяла и показвала един след друг континентите си и океаните, нарисувани като на географска карта.
— Къде ли отиваме? — попитал се старият господин. В тоя миг пред него минало внучето му, хванало кор­милото на стария, червен, малко обезцветен вече джип, превърнал се в космическо превозно средство. И след него в редица всички други деца, спокойни и сигурни на своят; орбита като изкуствени спътници.
Кой знае къде било човечето от въртележката, обач се чувала още плочата, която свирела някаква лоша ча-ча: всяко возене на въртележката траяло цяла плоча.
— Значи има някакъв трик — казал си старият господин. — Това човече трябва да е магьосник.
После си помислил:
— Ако за една плоча направим пълна обиколка на Земята, ще бием рекорда на Гагарин.
Сега космическият керван летял над Тихия океан с всичките му островчета, Австралия с кенгурата, които подскачали, Южния полюс, където милиони пингвини се­дели с вдигнат нос. Но нямало време да се преброят — вместо тях се виждали вече американските индианци. Те давали сигнали с пушек и ето небостъргачите на Ню Йорк, ето и само един единствен небостъргач — който бил на Чезенатико. Плочата била свършила. Старият господин се огледал втрещен: той пак бил на старата мирна въртележка на брега на Адриатика и мургавото и мършаво човече спи­рало внимателно, без рязка промяна на скоростта.
Старият господин слязъл, залитайки.
— Слушайте… — казал той на човечето. Но то ня­мало време да му обръща внимание, други деца били заели кончетата и джиповете, въртележката отново потегляла за нова обиколка на света.
—Вижте… — извикал старият господин малко ядосан.
Човечето не го и погледнало. То тикало въртележката, виждали се да обикалят веселите лица на децата, които тър­сели тия на родителите си, затворени в кръг, всички с насър­чителна усмивка.
Дали е магьосник това човече за две пари? Дали е ма­гическа тая несигурна машинка под звуците на една лоша ча-ча?
— Карай! — заключил старият. — По-добре е да не споделям с никого. Може би ще ми се смеят зад гърба и ще ми кажат:
— Не знаете ли, че на вашата възраст е опасно да се качвате на въртележка, защото ще ви се завие свят?
 

Check Also

ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

Имало едно време малко момиченце, което било много красиво. Майка му го обичала от все …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.