ВЪЛКЪТ И АГНЕТО

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН
Едно невинно бяло агънце пиеше вода от бистър и хладен ручей.
Един черен като катран вълк, дошъл по тия места да търси храна и приключения, се появи изведнъж на брега.
-У! – зави звярът, който от три дни не беше ял, като се облизваше. – Защо мътиш водата, която аз ще пия? Ще бъдеш наказано за своята дързост!
Агнето отговори:
-Господин вълк, моля ви не се гневете и ме изслушайте. Как мога да мътя водата, щом едва я докосвам с езичето си? Бе…бе… И после не виждате ли, че аз съм на ниското, а вие сте на високото, на двадесет крачки от мене? Значи не е възможно аз да мътя водата, която, преди да стигне до устата ми, протича пред вас.
-Ти я мътиш! У! – прогърмя жестокият звяр.
-О, не! – възрази наивното агънце, като се учудваше на упоритостта на вълка. – Аз мисля, че достатъчно ясно ви казах, че…
-Стига! Нито дума вече! При това знам много добре, че миналата година си се осмелило да говориш лоши думи за мене.
-Миналата година ли? Ами че аз още не съм било родено! – заяви агънцето и добави:
-Аз още суча мляко от мама, овцата.
Разочарован и ядосан, вълкът измърмори:
-Ако не си ти виновникът, тогава ще е брат ти.
Колко бяло и мило беше малкото агне! То гледаше смаяно черния грозен вълк и в погледа му нямаше страх, защото може би чувството му, че е невинно, му даваше сила. Така че то можа да отговори спокойно:

Аз нямам братя.
-Вълкът не можеше повече да скрива гнева си.
-А, ти нямаш братя? Тогава ще е някой от семейството ти, защото вие ми обявявате война – вие, вашите овчари и вашите кучета с остри зъби и свирепи погледи.
Очите на звяра горяха като два живи въглена:
-Бе-е… но аз… – опита се пак да се защити агънцето.
Но вълкът не го остави да довърши думите си и се хвърли върху него, като виеше:
-Ууу! Не си право, не си право… И аз ще те разкъсам, за да не слушам повече приказките ти.
Той го завлече в най-гъстата част на гората, без да иска да чуе каквото и да било, защото насилниците винаги държат да са отгоре, дори когато съвсем не са прави.

Check Also

ПОЛСКИЯТ МИШОК И ГРАДСКИЯТ МИШОК

Един ден градският мишок, който беше много изтънчен и любезен, каза на полския мишок:Приятелю, искам …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.