Home » ПРИКАЗКИ » Всеки човек с късмета си

Всеки човек с късмета си

aКогато Господ изгонил първите хора от рая и ги оставил да се оправят сами както могат, ги проклел да народят много деца. Ама като ги проклел, хич и не помислил, че тези деца ще искат да ядат, да се обличат и да живеят някак на този свят.
Изминало време и един ден Господ рекъл:
– Ще ида да видя как живее този Адам, какви са му децата? Дали вече е започнал да се оправя и да свързва двата края.
Един от ангелите се обадил:
– Аз често минавам покрай него. Родили са му се толкова деца, да са живи и здрави, ушите му ще изядат. Няма с какво да ги храни, нито с какво да ги облича.
– Е, ти щом знаеш къде е Адам сега, иди та му кажи, че утре ще му отида на гости да видя как живее.
Ангелът отишъл и казал на хората, че Господ се кани да им иде на гости.
Адам рекъл на Ева:
– Жено, утре да станеш по-рано, да измиеш децата и да ги преоблечеш, че каквито са мръсни и окъсани, ще се изложим пред госта.
Жената станала още в среднощ. Разбудила децата, захванала да ги мие, да ги вчесва, да ги преоблича с по-нови и закърпени дрехи. Едно по едно оправяла децата и не усетила кога се съмнало.
Господ застанал пред вратата на къщата. Ева се засрамила и рекла:
-Деца, тези които са измити и пременени, идете да целунете ръка на дядо Боже, а останалите утре ще ви къпя и преобличам! Сега идете, та си играйте нагоре из ливадите!
Децата това и чакали, разбягали се кое накъдето види, а тези, които били пременени, излезли и едно по едно целунали ръка на Гос¬пода. Той ги благословил всичките.
– Вие, деца, да сте живи и здрави, всичко което си поискате, да ви се случи. Ти да станеш цар – рекъл той на първото момче. – Ти да станеш болярин, ти да станеш военачалник, ти – владика, ти – съдия, ти да съветваш царя. Ти, девойче, да станеш царица, ти да се ожениш за княз, ти – за болярин, ти за съдия – и така нарекъл на всички да живеят от хубаво, по-хубаво. Жената, като слушала как Господ благословил тези деца, нали е майка, не могла да се стърпи, та рекла.
– Дядо Боже, аз имам още много деца – момичета и момчета.
Почакай да ги извикам, та и тях да ги благословиш да имат такъв късмет.
– А защо не са сега тук? – попитал Господ.
– Не смогнах да ги измия и да ги наглася като за пред гост, та затова ги пратих да си поиграят малко из ливадите – Е, децата не са виновни – рекъл Господ, – извикай ги да дойдат.
Жената започнала да ги вика, ама нали са деца, били се заиграли. Те не дошли веднага, та накарали Бога да ги почакал Той си стоял спокойно, говорел си с мъжа и жената и току поглеждал кога ще
дойдат другите деца. По едно време и те, едно по едно, дотичали в двора. Но нали били сиромашки деца, нито знаели как да се държат, нито имало кой да ги научи. Започнали да си бършат ръцете – момчетата от панталонките, момичетата – от сукманчетата. После се навели и поред хванали ръката на Бога да я целуват, а той започнал да ги благославя:
– Ти, синко, да станеш слуга на царя; ти да му обличаш и събличаш дрехите; ти да му станеш шивач; ти да му правиш обувки, ти да готвиш в кухнята; ти да му приготвяш вино; ти да му пасеш овцетети да пасеш говедата; ти да му ловиш риби; ти да му храниш свинетети да му правиш пътища, че да минава войската. Ти, девойче, да шиеш дрехи на царицата; ти да метеш и чистиш в двореца, ти да тъчеш; ти да предеш; ти да переш – и така ги благословил всичките – всяко да работи и пот да тече от него, докато си изкарва прехраната.
На майката не се харесало, че Господ така благословил другите й деца и рекла:
– Боже, защо не си справедлив към всички на този свят? Защо благослови измитите и пременени деца да живеят кое от кое по-хубаво, а тези сиромашчета, които не успях да измия и пременя, им даде такъв черен късмет.
– Е, това вече си е моя работа! – рекъл Господ. – Не може всички да са господари, трябва да има и кой да ги храни. Пък аз, като съм казал, не съм отсякъл. Някои няма да са слуги цял живот. На тези, които с пот ще си изкарват прехраната и няма да има кога крак да подгънат от работа, им давам благослов от мен – да са хитри и разумни и кой както може, да се избави от сегашния си живот и стане вече каквото може.
Като казал това Господ, излязъл от двора и си отишъл. Жената и мъжът мислили, мислили, но тъй като нямало какво да направят и започнали да живеят пак, както досега.
Благословията на Господа стигнала децата. Всяко станало това, което Бог му отредил, та затова и до днес има царе, князе, боляри, владици, свещеници и съдии. А има и орачи, овчари, шивачи, касапи, свинари, воловари, хамали и търговци – както се вижда, човешкият свят е от шарен по-шарен. Но се вижда и че децата на тези, които живеят по-богато и по-лесно, не стават по-добри хора от децата на бедните. Затова се казва: Всеки човек с късмета си.

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.