Врана и лисица


Елин Пелин

Намерила си врана някъде бучка сиренце и кацнала на едно дърво да си закуси.
Видяла я лисицата, дошла под дървото и започнала да се умилква:

  • Врано, вранчице, сестрице, колко си хубава! Какви лъскави черни крила, каква горделива стойка,
    какъв мил поглед! О, какъв ли сладък е пък гласът ти! Запей, миличка, дай да се насладя!…
    Полъгала се враната от мазните думи на лисицата, отворила човка и запяла:
  • Га, Га!…
    И сиренцето паднало от устата и лисицата го изяла.
    Една друга врана чула това нещо и си казала:
  • Чакай, кумичке лисичке, аз ще те науча!…
    И взела тая врана в човката си един голям бял камък, приличен на буца сирене, и кацнала на едно дърво.
    Дошла кума Лиса. Оттук се мазни, оттам се мазни и пак почнала да хитрува и на враната
    комплименти да прави:
  • Каква си хубава, миличка Вранке! Какви Пера! Какви очи! О, пък гласът ти! Колко сладък трябва да е той!
    Запей, миличка, запей, та сърцето ми да зарадваш!
    И враната, “възхитена” от похвалите на лисицата, отворила човка и запяла:
  • Га, Га!…
    Протегнала се кума Лиса за сиренцето, но то не било сирене, а тежък камък.
    Тежко паднал той и счупил муцунката на кумицата-лисицата. Заболяло я и тя горчиво заплакала.
    Чули кокошките, навирили си опашките от радост.

Check Also

Старите хора

народна Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора. Каква полза от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.