Home » ПРИКАЗКИ » Високомерният мъдрец

Високомерният мъдрец

aНякога, много отдавна, живял един мъдрец, който се скитал из горите. Много подвизи извършил той. Веднъж, докато седял под едно дърво, една врана се изцвъкала на главата му. Мъдрецът се разярил, хвърлил гневен поглед на враната и птицата тутакси се превърнала в пепел. Възгордял се мъдрецът със силата на погледа си, с мощта на своя аскетизъм. Отишъл той в града за милостиня при един брамин, влязъл в двореца му и по¬молил стопанката да изнесе подаяние. "Изчакай, почтени, докато помогна на господаря", отговорила тя. Когато той ядосан я погледнал с гневния си поглед, тя се разсмяла: "Грешиш, мъдрецо. Аз не съм врана!"
Като чул това, мъдрецът замръзнал от удивление: "Тя откъде знае?" А стопанката, след като помогнала на съпруга си да приключи с жертвата за Агни, взела милостинята и излязла при мъдреца. Той приел подаянието, долепил благодарствено ръце и попитал: "Как разбра за това, което се случи с враната? Кажи ми, иначе няма да приема подаянието." А тя му отговорила: "Аз не признавам друг закон и друга вяра освен верността към съпруга си. Затова такава е силата на моето прозрение. Иди при месаря Дхармавядха. Той се прехранва от продажба на месо*. Наблюдавай го и се научи на скромност."
След като получил такъв съвет от всезнаещата жена, мъдрецът приел подаянието, поклонил се и си тръгнал.
На другия ден той отишъл на пазара, намерил месаря и се приближил до него. Дхармавядха го забелязал и зо попитал: "Какво става, брамине, явно вярна жена те е изпратила при мене?" Като чул това, мъдрецът много се учудил и попитал: "Как така ти, месарю, разполагаш с такова знание?" На което Дхармавядха отговорил: "Аз обичам и почитам родителите си. Те са моето единствено спасение. Първо измивам тях и тогава се мия аз. Отначало се хранят те, после ям аз. Първо ги слагам да спят и едва след това си лягам и аз. Ето защо много знам. Продавам месо и карантия и с това се прехранвам. Тази търговия е моят начин да служа на хората, а не алчност за пари. Нито аз, нито тази, вярна на мъжа си, жена някога се перчим, защото перченето е враг на знанието. Затова сме надарени с безгранично знание. И ти, мъдрецо, трябва да се освободиш от високомерието си. Чак тогава, изпълнявайки дълга си, ще постигнеш успеха и ще бъдеш уважаван сред мъдреците."

Check Also

Юлия Mомчилова

  Юлия Mомчилова е музикант по образование и професия. Автор е на голям брой приказки, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.