Бръмбарът

Някога един велик крал имал министър. Той изпаднал в немилост и за наказание кралят заповядал да го затворят на върха на една много висока кула. Заповедта му била изпълнена и министърът останал там, обречен да загине. Той обаче имал вярна жена. През нощта тя се промъкнала в кулата и попитала мъжа си дали може да му помогне по някакъв начин. Министърът помолил жена си да дойде отново следващата нощ и да донесе дълго въже, здрав канап, кълбо прежда, копринена нишка, бръмбар и малко мед. Много учудена, добрата съпруга се подчинила на мъжа си и донесла исканите неща. Мъжът й заповядал да завърже здраво копринената нишка за бръмбара, след това да намаже с мед мустачките му и да го сложи на стената на кулата с главата нагоре. Тя изпълнила всичко и бръмбарът тръгнал на дълго пътешествие. Усещайки пред себе си миризмата на мед и желаейки да го достигне, той пълзял напред и все по-напред, докато накрая стигнал върха на кулата, където министърът го хванал и така се сдобил с единия край на копринената нишка. Тогава той заповядал на жена си да привърже другия край на нишката към преждата и като изтеглил единия й край при себе си, повторил същата история с канапа и накрая – с въжето. Останалото било лесно: по въжето министърът се спуснал от кулата и избягал.