Благодарност за побоите

Веднъж Настрадин Ходжа сложил на едно голямо блюдо три сливи и ги понесъл като дар на завоевателя Тимур. По пътя сливите започнали да се търкалят по подноса от едната страна на другата и колкото и да повтарял Настрадин: "Стойте мирно, не се движете, че ще ви изям!" – нищо не действало. Сливите все подскачали и се търкаляли. Ходжа, ядосан, изял една след друга две от сливите и дал на Тимур само една. Той бил много зарадван и му дал много пари.
След няколко дни Настрадин напълнил една кошница с цвекло и отново я понесъл при господаря. По пътя срещнал човек, който, като разбрал, че Ходжа носи цвекло на Тимур, казал: "Занеси му смокини и той ще се зарадва още повече." Ходжа намерил малко хубави смокини и ги поднесъл на Тимур.
По заповед на владетеля приближените и слугите започнали да замерват Настрадин със смокините. И тъй като смокините улучвали Ходжа в главата, той от време на време нареждал: "Благословия на Господа, хвала на тебе милостивия, всещедрия! Сега разбирам смисъла на благодетелния съвет!"
Тимур чул това и попитал: "Ходжа, защо през цялото време възнасяш благодарност?" Настрадин отговорил: "Господарко, първоначално аз ти носех цвекло, но по пътя срещнах човек, който ме разубеди. Ако ти бях донесъл цвекло, какво щеше да стане с мен! Щях да загубя очите и главата си и от мен нищо нямаше да остане."