На селска улица се събрали четирима: перс, турчин, арабин и грък. Те пътешествали заедно, стремейки се да достигнат някакво далечно място, но веднъж сред тях се разгорял спор за това, как да похарчат единствената монета, която им била останала.
– Аз искам да купим анзур, – казал персът.
– Аз искам изюм, – казал турчинът.
– Аз искам инаб, – казал арабинът.
– Не! – заявил гъркът. – Ще купим стафил. Наблизо минавал пътешественик, който знаел много езици. Той казал:
– Дайте ми тази монета и аз ще се постарая да удовлетворя желанието на всеки един от вас.
Първоначално те не искали да му вярват, но в края на краищата му дали монетата. Човекът отишъл до една сергия и купил четири чепки грозде.
– Ето го моят ангур, – казал персът.
-Точно на това аз казвам изюм, – казал турчинът.
– Донесли сте ми инаб, – казал арабинът.
– Не! – възкликнал гъркът. – На моят език това се нарича стафил.
Те си поделили гроздето и всеки от тях разбрал, че разногласията били възникнали единствено поради това, че не можели да се разберат.
Check Also
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Имало едно време малко момиченце, което било много красиво. Майка му го обичала от все …