Аз съм мъничка пътечка. Тръгвам от далечен кът. Кретам като буболечка към един крайселски път. И от него взела сили, стигам главното шосе. Стадо от автомобили със ръмжене там пасе. Ще ме сгазят. Не! Не искам. Искам тишина край мен. Дъх на здравец да ме плиска! И светът за е зелен! Ще се върна, откъдето тръгнах мъничка на път и …
Прочетете повече »
Немотията така притиснали един селянин и жена му, че из двора на малката им къща се мотаела само една кокошка. И като нямало какво друго да ядат, чудили се, чудили, па решили да заколят кокошката. Речено – сторено. Мъжът веднага взел да й скубе перушината, а стопанката се качила на тавана – дано намери там щипка сол, защото даже сол …
Прочетете повече »
Н Е ЧАКАЙТЕ! Отиде си белият ден.Угасна и жълтият залез.По сива пътечка към мен пак черната нощ се търкаля.Пред нея побягваме пак към своите сънища всички.Не чакайте страшния мрак!Заспете веднага очички! МОГА И САМ Идвай, Сънчо! Хайде, мили!Май си толкоз уморен, че да литнеш нямаш сили и едва пълзиш към мен.Нищо. Приказка сънлива аз ще си разкажа сам. Ето …
Прочетете повече »
Станах рано с мама и за здраве тичахме по плажа край морето. Гледам вътре – слънцето се дави. Но далеч. И вие вижте! Ето! Цялото е под водата. Само челото му се показва още. – Ами ако се удави, мамо, денем също ли ще бъде нощем? – Мама ме прегърна и ми рече: – Глупчо мой, недей се плаши, скъпи! …
Прочетете повече »
В едно село живеели старец и старица. Живеели щастливо – малкото, което имали, им стигало и всеки според силите си се грижел за другия. еднъж, когато наближавала студена зима, старецът само споменал, че нощем му става хладно и понеже завивката му била изтъняла, бабата веднага му ушила ново дебело одеяло от вълнен плат. Обаче още първата сутрин, след като преспал …
Прочетете повече »
Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг.Смешни баткови дечица!Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя.В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2613″]
Прочетете повече »
Тъжно е през есента – капят горските листа и по цял ден дъжд вали. Май небето го боли нещо, затова все плаче – също като пеленаче. Тъжно ми е и на мен в този октомврийски ден. Чак и аз ще се разплача – заради една задача. Колко беше две и две? Истински ми се реве. Как се учи, как се …
Прочетете повече »
[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2692″]
Прочетете повече »
В лак без гари и спирки, наричат от нас календар, профучи ли край теб, ти се вече с година по-стар. ЯНУАРИ е месец студен и затрупан със сняг.Във шейна се превръща вагонът му в нашия влак. ФЕВРУАРИ е също покрит със килим снежнобял.И със снежни човеци вагонът му пълен е цял. А когато ту мрачен, ту слънчев, при нас дойде …
Прочетете повече »
Децата пеят вкъщи край своите елхички. А аз стоя намръщен, че се прибраха всички. Самичък ли ще срещна и Новата година? О, става ми горещо. Дали не съм настинал? Аз всяка снежна буря очаквам като гост, но да съм с температура, за мен е смъртоносно. А ако бъде честен, защо ми е живота, щом там се пеят песни, пък аз …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ