Home » ПРИКАЗКИ » Същност

Същност

aНякакво божество и някакъв демон отишли при един Велик мъдрец, за да узнаят от него какво е това същност (по-висше от всичко останало). Те дълго се учили при него и накрая мъдрецът казал: "Ти самият си това същество, което търсиш." И двамата си помислили, че техните тела са същността. "Ние научихме всичко, което е необходимо. Яжте, пийте и се веселете. Ние сме същността и няма нищо по-висше от нас."
Демонът бил невеж и мрачен по натура. На него не му трябвало нищо повече. Той бил напълно удовлетворен от мисълта, че е Бог, че под същност следва да се разбира тялото. Но божеството имало по-чист характер. Първоначално то направило грешка, мислейки си, че "Азът", това е тялото и че то е Бог, и затова трябва да го поддържаме силно, здраво и добре облечено и да му доставяме всякакъв тип телесни наслаждения. Но след няколко дни то стигнало до заключението, че мъдрецът – неговият учител, не би могъл да мисли така, че той е имал предвид нещо по-извисено. Затова то се върнало при мъдреца и попитало: "Учителю, на това ли ме учеше ти, че именно тялото е същността? Аз виждам, че всички тела умират, същността обаче не може да умира." Мъдрецът отговорил: "Намери го. Ти си То."
Тогава божеството помислило, че това, което мъдрецът има предвид, е същността на жизнената сила, действаща в тялото. Но след известно време откри¬ло, че ако се храни, тези жизнени сили остават яки, но когато гладува – слабеят. То пак отишло при мъдреца и попитало: "Учителю, мислиш ли, че същността, това са жизнените сили?" Мъдрецът отговорил: "Намери го сам. Ти си То." Божеството се върнало, мислейки си, че може би същността – това е разумът. Но след няколко дни стигнало до заключението, че мислите биват толкова различни: ту добри, ту лоши и че разумът е твърде изменчив, за да бъде същността. То пак дошло при мъдреца и казало: "Учителю, аз не мисля, че разумът може да бъде същност. Него ли имаше предвид?" 
"Не – отговорил мъдрецът. – Ти си То. Намери го сам." Божеството си отишло и накрая разбрало, че несъмнено то е същността, по-висша от всеки разум, единственото, което не се ражда и не умира, това, което не може да бъде пронизано с меч, нито изгорено с огън, което въздухът не може да изсуши, нито вода да разтвори; без начало,неродено,неизменно,неосезаемо,вездесъщо, всемогъщо същество, което не е нито тяло, нито разум, но е по-висше и от двете. Тогава то било удовлетворено, а бедният демон, Вследствие на своята привързаност към тялото, така и не узнал истината.

Check Also

For the season, the Logan, Utah native (too bad Utes and Aggies) is hitting 75 percent of his passes for 1,718 yards. Ro

a backup plan, whether it is RG111 or someone else. „We were compensated in other …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *